Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Съглашението, което вече е на десет години, отбелязва превратен момент в историята както на нефилимите, така и на долноземците. Двете групи вече няма да се стремят да се унищожат взаимно. Те ще бъдат обединени срещу общия враг — демоните. Петдесет души присъстваха на подписването на Споразумението в Идрис — десетима от Децата на нощта, десетима от Децата на Лилит, известни като магьосници, десетима от Прекрасния народ, десетима от Децата на луната, десетима от кръвта на Разиел…

Теса се събуди от почукване на вратата. Тя бе задрямала, а пръстът й все още отбелязваше докъде е стигнала в „Кодекс на ловците на сенки“. След като отмести книгата, едва имаше време да се покрие със завивката, преди вратата да се отвори.

Нахлу светлина от лампа, а с нея и Шарлот. Теса се почувства странно разочарована — но кой друг можеше да очаква? Въпреки късния час Шарлот бе облечена така, сякаш смята да излиза. Лицето й бе много сериозно, а под тъмните й очи се виждаха сенки от умора.

— Будна ли си?

Теса кимна и вдигна книгата, която четеше.

— Чета.

Шарлот не каза нищо, прекоси стаята и седна на леглото на Теса. Вдигна ръка и нещо в дланта й заблестя — ангелът на Теса.

— Дала си това на Хенри.

Теса остави книгата настрана и взе медальона в ръка. Прокара верижката през главата си и се почувства спокойна, когато отново усети познатата тежест на врата си.

— Успял ли е да го разучи?

— Не съм сигурна. Каза, че отвътре е много ръждясал и е цяло чудо, че още работи. Почисти механизма, макар да не е довело до голяма промяна. Но може би сега тиктака по-ритмично?

— Може би — каза Теса, макар да не се интересуваше от това. Бе щастлива отново да има своя ангел, символът на майка й и на живота й в Ню Йорк.

Шарлот скръсти ръце в скута си.

— Теса, има нещо, което не ти казах.

Сърцето на Теса заби по-бързо.

— Какво?

— Мортмейн… — Шарлот се поколеба. — Когато казах, че Мортмейн е завел брат ти в клуб „Пандемониум“… това е вярно, но неточно. Брат ти е знаел за света на сенките още преди Мортмейн да му разкаже за него. Явно го е научил от баща ти.

Смаяна, Теса не отговори.

— На колко години беше, когато родителите ти починаха? — попита Шарлот.

— Загинаха при злополука — отговори Теса, леко замаяна. — Бях на три. Нат бе на шест.

Шарлот се намръщи.

— Много малък за такава тайна, но… предполагам е възможно баща ти да му е казал.

— Не — възрази Теса, — ти не разбираш. Имах най-обикновено, нормално детство. Леля Хариет бе най-практичната жена на света. Тя щеше да знае нещо, нали? Тя бе по-малката сестра на мама. Когато отпътували за Америка, са тръгнали заедно от Лондон.

— Понякога хората пазят тайни, Теса, дори от тези, които обичат — Шарлот прокара пръсти по корицата на Кодекса, по релефните букви. — И трябва да признаеш, че има смисъл.

— Смисъл? Няма никакъв смисъл!

— Теса… — въздъхна Шарлот — не знаем защо имаш такава способност. Но ако някой от родителите ти е бил свързан с магическия свят, не е ли тази връзка вероятната причина? Ако баща ти е членувал в клуб „Пандемониум“, не е ли вероятно оттам Де Куинси да знае за теб?

— Предполагам — призна Теса с нежелание, — но… когато за пръв път дойдох в Лондон, силно вярвах, че това, което ми се случва, е сън. Че животът, който съм имала преди, е истинският, а съм попаднала в ужасен кошмар. Исках да намеря Нат и да се върна към предишния си живот. — Тя вдигна очи и погледна Шарлот. — Ала сега се чудя дали предишният ми живот не е бил съня, а това да е истината. Ако родителите ми са знаели за клуб „Пандемониум“, ако и те са били част от света на сенките, то тогава няма къде да се върна, когато всичко това свърши.

Шарлот, чиито ръце все още бяха сплетени на скута й, погледна Теса внимателно.

— Чудила ли си се защо лицето на Софи е обезобразено?

Изненадана, Теса само заекна:

— Д-да, чудила съм се, но не смеех да попитам.

— И правилно — отвърна Шарлот. Гласът й бе твърд, но мил. — Когато за пръв път видях Софи, тя се бе свила до една врата, мръсна и с кървав парцал, с който притискаше бузата си. Тя ме видя, когато минах покрай нея, въпреки магическия прах. Това привлече вниманието ми. Тя бе надарена със Зрението, точно като Томас и Агата. Предложих й пари, но тя не искаше да ги вземе. Убедих я да ме придружи до една чайна и тя ми разказа какво й се е случило. Работила е като сервитьорка в хубаво заведение в Сейнт Джонс Ууд 31 31 Квартал в северозападен Лондон. — Бел.прев. . Сервитьорките, разбира се, били избирани по външния им вид, а Софи била красива — нещо, което било голямо предимство, но после се оказало голям недостатък. Както може би се досещаш, синът на собственичката проявил интерес към нея и се опитал да я съблазни. Тя го отхвърлила няколко пъти. Побеснял, той взел нож и нарязал лицето й с думите, че ако той не може да я има, ще се погрижи никой повече да не я пожелае.