Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Аз мога да отида. Или Хенри…

Камила, която наблюдаваше всичко това с поглед, в който се смесваха отегчение и веселие, каза:

— Опасявам се, че трябва да подкрепя Уилям. Единствените, които могат да посещават тези сбирки на близки приятели на Де Куинси, са вампирите и човешките им слуги. Де Куинси вече е виждал Уил като мундан, пристрастен към окултното. Няма да бъде изненадан, ако го види като вампирски ратай.

Вампирски ратай. Теса бе чела за тях в Кодекса. Ратаите бяха хора, които са се заклели да служат на вампир. За вампира това значеше компания и кръв, а в замяна човеците получаваха малки порции от кръвта на вампира. Тя ги подчиняваше на господаря вампир и гарантираше, че когато умрат, ще се събудят като вампири.

— Но Уил е само на седемнайсет — възрази Шарлот.

— Повечето ратаи са младички — каза Уил. — Вампирите ги предпочитат така, за да са по-хубавички. А и кръвта е по-чиста. А и живеят повече. Малко повече — той изглеждаше доволен от себе си.

— Честно казано, по-голямата част от Анклава трудно биха минали за красиви хора…

— Понеже сме уродливи, нали? — попита развеселен Джем. — Затова ли аз не бих могъл да го направя?

— Не — отвърна Уил, — сам знаеш защо не можеш.

Каза го, без да трепне, и Джем, след като го погледна за момент, сви рамене и отклони погледа си настрани.

— И все пак не съм сигурна, че всичко това е правилно — каза Шарлот. — Кога е следващото такова събитие, Камила?

— Събота вечер.

Шарлот си пое дълбоко въздух.

— Ще трябва да говоря с Анклава, преди да се съглася. Теса също трябва да даде съгласието си.

Всички погледи се насочиха към Теса. Тя нервно облиза пресъхналите си устни.

— Вярвате — обърна се тя към лейди Белкор, — че има шанс брат ми да е там?

— Не давам обещания. Но шанс има. Натаниъл Грей често ходеше на сбирките на Де Куинси. Той бе много популярен.

Теса усети да я побиват тръпки.

— Той ратай ли е?

— Не — каза след кратка пауза Камила.

Лъже , помисли си Теса. Прилоша й.

— Ще го направя — каза накрая, — но искам да ми обещаете, че ако Нат е там, ще го спасите. Искам да съм сигурна, че не всичко е единствено, за да хванете Де Куинси. Трябва също да спасите Нат.

— Разбира се — каза Шарлот, — ала не знам, Теса. Ще бъде много опасно…

— Досега превъплътявала ли си се в долноземец? — попита Уил. — Сигурна ли си, че това изобщо е възможно?

Теса поклати глава.

— Никога не съм правила нещо подобно. Но… мога да опитам. — Тя се обърна към лейди Белкор. — Бихте ли ми дали нещо ваше? Пръстен или носна кърпичка например.

Камила вдигна ръце зад главата си, откопча огърлицата си и я свали. Заклати я с елегантните си пръсти, след което я подаде на Теса.

— Ето. Вземи.

Джем намръщен я пое, след което я подаде на Теса. Тя усети тежестта й. Рубинът, с големина на яйце, бе студен на допир, сякаш бе лежал в сняг. Да сключиш пръсти около него бе като да стиснеш бучка лед. Теса си пое дълбоко дъх и затвори очи.

Превъплъщението този път бе различно, странно. Мракът се надигна бързо и се уви около нея, а светлината, която видя в далечината, имаше студен сребърен отблясък. Мразовитият повей, който долетя от тази светлина, бе пронизващ. Теса притегли светлината към себе си, потъна в ледената й яркост, гмурна се в ядрото й и тя издигна яркобели стени около нея…

Усети остра болка в центъра на гърдите си и за момент погледът й се замъгли в червено, в аления цвят на кръвта. Всичко бе кървавочервено и тя се паникьоса. Започна да се бори за свобода, очите й рязко се отвориха…

И отново бе в Храма, а всички останали я наблюдаваха. Камила се усмихваше леко, а останалите изглеждаха смаяни, макар и не толкова, колкото след превръщането й в Джесамин.

Ала нещо не бе наред. Усещаше в себе си ужасна празнота, не болка, а чувството, че нещо липсва. Теса се задави и през тялото й премина вълна от болка. Тя се отпусна в един от столовете и притисна ръце към гърдите си. Цялата трепереше.

— Теса? — Джем приклекна до стола й и взе едната й ръка в своите. Можеше да се види в едно от огледалата на отсрещната стена — или по-точно виждаше облика на Камила. Светлата коса на Камила се спускаше разбъркана по раменете й, а бялата й кожа се показваше през корсажа на твърде тясната рокля, която щеше да накара Теса да се изчерви — ако можеше. За да се изчервиш обаче трябваше да имаш кръв, която да тече във вените и тя си спомни с ужас, че вампирите не дишаха, не чувстваха жега или студ и нямаха сърца, които да бият в гърдите им.