Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Виждали сте брат ми?

Лейди Белкор се усмихна като жена, която знае, че има скрит коз в ръкава си.

— Виждала съм го на срещите на Де Куинси — каза тя. — Изглеждаше впечатлен от него и приятелите му. Мило момче е този твой брат, но злощастно, за съжаление.

— Той жив ли е? — попита Теса. — Нали е жив?

— Да, поне до миналата нощ — махна с ръка лейди Белкор. Ръкавиците й бяха алени, което правеше ръцете й да изглеждат като окървавени. — Да се върнем обаче на темата. Говорихме си за Де Куинси. Кажете ми, Шарлот, знаехте ли, че той провежда срещите си в къщата на площад Карлтън?

Шарлот вдигна ръце от облегалката на стола.

— Чувала съм.

— За нещастие — добави Уил, — досега не ни е канил. Или пък поканите са се изгубвали по пощата.

— На тези срещи — продължи лейди Белкор — измъчват и убиват хора. Мисля, че телата им се хвърлят в Темза, за да зарадват клошарите, ровещи се в калта. Това знаехте ли го?

Дори Уил изглеждаше шокиран. Шарлот каза:

— Но убийството на хора от Децата на нощта е забранено от Съглашението…

— Което Де Куинси презира. Затова действа, колкото заради самото удоволствие от убийството, което, в интерес на истината, е доста голямо, толкова и за да обиди нефилимите.

Устните на Шарлот побеляха.

— Откога се случва всичко това, Камила?

Значи това бе името й, помисли си Теса. Камила. Френско име, което обясняваше акцента.

— Поне от година, може и повече — спокойно отвърна вампирът. Звучеше студено, без следа от емоция.

— Но ми казвате чак сега, защото… — Шарлот прозвуча обидена.

— Защото ако разкриеш тайните на Господаря на Лондон, си отиваш — каза Камила, а зелените й очи потъмняха. — А и да ви бях казала, какво бихте могли да направите? Де Куинси е ваш съюзник. Нямате причина да нахълтвате в къщата му, все едно е обикновен престъпник. Нямате доказателства, че прави нещо нередно. Доколкото знам, според Споразумението трябва да видите как един вампир наранява хора, за да можете да предприемете нещо.

— Да — каза колебливо Шарлот, — но ако присъстваме на някоя от сбирките…

Камила се изсмя.

— Де Куинси не би го позволил. Мерне ли ловец на сенки, ще се залости. Няма да ви допуснат да влезете.

— Но вие можете да вземете един от нас със себе си… — каза Шарлот.

Перото върху шапката на Камила трепна, когато тя вдигна глава:

— И да рискувам собствения си живот?

— Е, вие не сте съвсем жива, нали? — отбеляза Уил.

— Ценя съществуванието си точно толкова, колкото и ти цениш твоето — присви очи лейди Белкор, — и това е урок, който е добре да запомниш. Няма да е зле нефилимите да осъзнаят, че създанията, които не са като тях, също са живи.

Тогава Джем проговори за пръв път, откакто бяха влезли в помещението.

— Лейди Белкор, ако ми позволите да попитам, какво точно искате от Теса?

Камила погледна право към Теса и зелените й очи блеснаха като изумруди.

— Ти можеш да приемеш какъвто си поискаш вид, нали така? Да приемеш образа, гласа, маниерите на някого? Така ми казаха.

— Да — с нежелание потвърди Теса, — преобразяването е почти идентично. Не мога да кажа съвършено, но…

Камила присви очи:

— Ще трябва да бъде. Ако успееш да се превъплътиш в мен…

— Във вас? — попита Шарлот. — Лейди Белкор, простете, но не виждам…

— А пък аз виждам — намеси се Уил незабавно, — ако Теса се маскира на лейди Белкор, ще може да се промъкне на някоя от срещите на Де Куинси. Ще имаме свидетел за това, че той нарушава Споразумението. Тогава Клейвът ще атакува, без да се нарушава Съглашението.

— Мъничкият ми тактик — усмихна се Камила, като отново разкри белите си зъби.

— Също така, това ще ни позволи да претърсим резиденцията на Де Куинси — каза Джем. — Ще разберем защо толкова го интересуват тези автоматони. Ако наистина убива хора, няма причина да не проверим дали мотивът не е нещо повече от жестоко забавление.

Той погледна Шарлот многозначително и Теса разбра, че си мисли за телата в мазето на Къщата на мрака.

— Но ще трябва да измислим как да подадем сигнал на Клейва от дома на Де Куинси — замисли се Уил. Очите му блестяха. — Може би Хенри може да измисли нещо. Би било много добре, ако имаме план на къщата…

— Уил — възрази Теса, — аз не…

— Естествено, няма да те пуснем сама — нетърпеливо я прекъсна Уил, — ще дойда с теб. Нищо лошо няма да ти се случи.

— Уил, не! — каза Шарлот. — Сами с Теса в пълна с вампири къща? Не разрешавам.

— И кой смяташ да пратиш с нея, ако не мен? — възрази Уил. — Знаеш, че мога да я защитя. Знаеш, че съм правилният избор.