Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Зад нея е господин Джеймс Карстерс, един от нашите млади ловци на сенки, а с него е…

Но очите на лейди Белкор вече се бяха спрели на Уил.

— Уилям Херондейл — каза тя и се усмихна. Теса се напрегна, но зъбите на жената вампир изглеждаха съвсем нормални, нямаше и следа от заострени резци. — Много мило, че дойде да ме поздравиш.

— Вие се познавате? — Шарлот изглеждаше изумена.

— Уилям спечели двайсет лири от мен на фаро 30 30 Вид игра на карти. — Бел.прев. — рече лейди Белкор, а зеленият й поглед обходи Уил така, че Теса настръхна. — Преди няколко седмици, в едно казино на клуб „Пандемониум“.

— Така ли? — Шарлот погледна към Уил, който сви рамене.

— Беше част от разследването. Преструвах се на глупав мундан, отишъл на място, където да се отдаде на порока — обясни Уил. — Щеше да е подозрително, ако не играех хазарт.

Шарлот вирна брадичка.

— И все пак, Уил, парите, които спечели, са били доказателство. Трябвало е да ги предадеш на Клейва.

— Изхарчих ги за джин.

— Уил!

Той отново сви рамене.

— Грехът е тежък товар.

— Който ти носиш с учудваща лекота — коментира Джем с весел блясък в сребристите си очи.

Шарлот вдигна ръце.

— Ще си поговорим с теб по-късно, Уилям. Лейди Белкор, да разбирам ли, че вие членувате в клуб „Пандемониум“?

Баронесата направи гримаса.

— Съвсем не. Онази нощ бях в казиното, тъй като един познат магьосник искаше да спечели лесни пари на карти. Събитията, организирани от клуба, са отворени за повечето долноземци. Членовете обичат да се появяваме там, защото мунданите се впечатляват и развързват кесиите си. Зная, че долноземците въртят основния бизнес там, но аз не съм една от тях. Всичко това е толкова парвенюшко.

— Де Куинси е сред членовете — каза Шарлот и Теса видя как зад кафявите й очи проблясва свиреп интелект. — Даже чух, че той ръководи организацията. Знаехте ли това?

Лейди Белкор поклати глава, очевидно незаинтересована от тази информация.

— Някога с Де Куинси бяхме близки, ала вече не. Бях откровена, като му казах, че не се интересувам от клуба. Предполагам, че е възможно той да е ръководителят му. Организацията, ако питате мен, е просташка, но несъмнено носи големи печалби.

Тя се приведе напред и сви покритите си с ръкавици ръце в скута. Имаше нещо възхитително в движенията й, дори най-малките. Някаква странна, животинска грация. Като да гледаш котка, промъкваща се в сенките.

— Първото нещо, което трябва да знаете за Де Куинси, е, че той е най-опасният вампир в Лондон. Докопа се до върха на най-силния клан в града. Всеки вампир в Лондон се подчинява на волята му. — Алените й устни се свиха. — Второто нещо, което трябва да знаете, е, че Де Куинси е древен, дори за Дете на нощта. Той е живял по-голямата част от живота си преди Споразумението и го презира от дън душа, мрази живота под тежестта на закона. А повече от всичко ненавижда нефилимите.

Теса видя как Джем се наведе и прошепна нещо на Уил, който се усмихна леко.

— Наистина? — каза Уил. — Но как може някой да ни презира? Ние сме толкова очарователни.

— Сигурна съм, че сте наясно, че повечето долноземци не ви обичат.

— Но смятахме Де Куинси за съюзник — Шарлот подпря треперещите си ръце на облегалката на един от кадифените столове. — Той винаги е помагал на Клейва.

— Преструва се. Ако е в негов интерес да ви помогне, ще го направи. Но с радост би видял как всички потъвате в океана.

Шарлот пребледня, но продължи.

— А знаете ли нещо за връзките му с две жени, Сестрите на мрака? Или за интереса му към автоматоните, механичните хора?

— Сестрите на мрака, отвратително — потръпна лейди Белкор. — Такива гнусни и неприятни същества. Магьосници, доколкото си спомням. Избягвах ги. Те осигуряват удоволствия за онези членове на клуба, чиито вкусове не са особено… изискани. Опиум, проститутки, такива неща.

— А автоматоните?

Лейди Белкор махна отегчено с ръка.

— Де Куинси може и да се интересува от часовници, не знам. Всъщност, когато ме попитахте за Де Куинси, изобщо нямах намерение да идвам. Едно е да споделиш някои тайни с Клейва, а съвсем друго е да предадеш най-могъщия вампир в Лондон. Но тогава чух за вашата малка превръщенка. — Зелените й очи се спряха на Теса, а червените й устни се изкривиха в усмивка. — Виждам семейната прилика.

Теса я погледна.

— Каква семейна прилика?

— Ами с Натаниъл, разбира се. С брат ти.

Теса се почувства сякаш са пуснали кубче лед във врата й и застана нащрек.