Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Ужасно — прошепна Теса.

— Тя отишла при майката на момчето, но пред нея той бил казал, че тя се опитала да го съблазни, а с ножа той защитил достойнството си. Естествено, изхвърлили я на улицата. Когато я намерих, бузата й вече бе силно възпалена. Докарах я до тук и помолих Мълчаливите братя да я прегледат. Те се справиха с възпалението, но не можаха да заличат белега.

Теса несъзнателно постави ръка върху собственото си лице, изпълнена със съчувствие.

— Бедничката Софи.

Шарлот наклони главата си на една страна и погледна към Теса с големите си кафяви очи. Толкова сила има в тази жена, помисли си Теса, че понякога бе трудно човек да забележи колко крехка е тя.

— Софи има дарба — каза тя, — има Зрението. Може да вижда това, което други не могат. Преди се е чудила дали не се побърква. Сега знае, че не е луда, а специална. Била е само една сервитьорка, която вероятно е щяла да бъде уволнена веднага, щом хубостта й повехне. Сега е ценен член на нашето домакинство, момиче с дарба, което много ни помага. — Шарлот се приведе напред. — Щом погледнеш назад към живота, който си имала, Теса, той ти се струва безопасен в сравнение с този. Ала, ако не греша, ти и леля ти сте били много бедни. Ако не бе дошла в Лондон, какво щеше да правиш след смъртта й? Къде щеше да отидеш? Дали нямаше да свършиш разплакана в някоя уличка, като нашата Софи? — Шарлот поклати глава. — Имаш безценна сила. Не бива да молиш никого за нищо. Не зависиш от никого. Ти си свободна, а тази свобода е дар.

— Трудно е да приемеш нещо за дар, когато заради него те отвличат и измъчват.

Шарлот отново поклати глава.

— Веднъж Софи ми каза, че е благодарна за това, че е обезобразена. Каза ми, че който се влюби в нея сега, ще обича самата нея, а не хубавото й лице. Това е твоето истинско аз, Теса. Тази сила е част от теб. И който те обича сега — а и ти самата трябва да се обикнеш, — ще те обича такава, каквато си.

Теса вдигна Кодекса и го прегърна.

— Значи казваш, че съм права. Че всичко това е истинско, а животът ми преди е бил само сън.

— Така е — Шарлот нежно потупа Теса по рамото, която почти подскочи от допира. Бе минало много време от последния път, когато някой я бе докосвал така майчински. Тя се сети за леля Хариет и гърлото й се сви.

— И сега е време да се събудиш — завърши Шарлот.

— Опитай отново — предложи Уил, — просто мини от единия край на стаята до другия. Ще ти кажем, ако изглеждаш убедително.

Теса въздъхна. Главата я болеше, както и очите. Бе уморително да се преструва на вампир.

Бяха минали два дни от посещението на лейди Белкор и Теса бе прекарала почти цялото време в опити да имитира поведението на жената вампир, но без особен успех. Тя все още се чувстваше, сякаш се плъзга по повърхността на ума на Камила, неспособна да проникне навътре и да схване мислите и същността й. Беше й трудно да се научи как да ходи, как да говори, какви изражения да прави, когато на организираната от Де Куинси сбирка се срещне с вампирите, които Камила несъмнено познаваше много добре.

Което означаваше, че от Теса също се очакваше да ги познава.

Сега тя бе в библиотеката. Бе прекарала последните няколко часа от следобеда тренирайки странната, плавна походка на Камила и премерения й, провлачен говор. На рамото й бе закачена рубинена брошка, която бе донесена от ратай на Камила, сбръчкан дребосък на име Арчър. Той бе домъкнал и куфар, в който имаше рокля, която Теса щеше да облече за сбирката, ала бе твърде тежка и претенциозна за през деня. Теса се упражняваше със собствената си синьо-бяла рокля, която обаче ставаше твърде тясна в гърдите и твърде широка в кръста всеки път, когато се превърнеше в Камила.

Джем и Уил се бяха настанили на една от дългите маси в края на библиотеката, уж за да я напътстват и съветват, но по-скоро, или поне така й се струваше на нея — за да й се подиграват.

— Стъпваш много тежко — отбеляза Уил, който търкаше една ябълка в ризата си и очевидно не забелязваше погледа на Теса, втренчен в него. — Камила ходи много грациозно — продължи той, — като фавн 32 32 Митологично горско същество. — Бел.прев. . Не като патица.

— Аз не ходя като патица.

— Аз харесвам патиците — дипломатично вметна Джем, — особено тези в Хайд Парк. — Той погледна крадешком към Уил. И двете момчета седяха в края на високата маса, а краката им се клатеха във въздуха. — Помниш ли, когато ме навиваше да нахраним патиците в парка с пай с патешко месо, за да видиш дали ще се получи порода патки канибали?