Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Убедена съм, че ще е чудесно.

Хенри премести топлия си поглед от устройството към жена си, нещо, което не се случваше толкова често.

— Бе гениална, Шарлот. Да се престориш, че можеш да призовеш Клейва, само за да уплашиш онзи човек! Но как разбра, че имам нещо, което може да ти свърши работа?

— Е, ти имаше, скъпи. Нали?

Хенри я погледна възхитено.

— Толкова си ужасяваща, колкото си и възхитителна, миличка.

— Благодаря ти, Хенри.

Връщането в Института премина в мълчание. Джесамин се взираше през прозореца на файтона към натовареното движение в Лондон и отказваше да говори. Държеше слънчобрана в скута си, без да обръща внимание, че кръвта по него цапа мантото й. Когато стигнаха църквата, тя позволи Томас да й помогне да слезе от каретата, след което стисна ръката на Теса.

Изненадана от докосването, Теса можа само да я погледне. Пръстите на Джесамин бяха леденостудени.

— Ела — каза нетърпеливо Джесамин и придърпа спътницата си към вратите на Института, като остави Томас да гледа след тях.

Теса й позволи да я отведе по стълбите в самия Институт и после по дълъг коридор, почти същия като този, водещ към стаята на Теса. Джесамин спря пред една врата, избута Теса през нея и я последва, след което я затвори след тях.

— Искам да ти покажа нещо — каза тя.

Теса се огледа наоколо. Това бе поредната огромна спалня. Явно в Института имаше безкрайно много такива. Тази на Джесамин обаче бе обзаведена според вкуса й. Стени бяха облепени с розови тапети, а завивката на леглото бе изрисувана с цветя. Имаше и голяма бяла тоалетка, върху която бе поставен скъп комплект сребърни четки, огледало и шишенце с розова вода.

— Стаята ти е прекрасна — каза Теса, повече, за да успокои Джесамин, отколкото заради нещо друго.

— Много е малка — оплака се Джесамин, — но ела, ела тук.

Тя захвърли окървавения слънчобран върху леглото и мина през стаята, за да спре в един ъгъл до прозореца. Теса я последва, леко учудена. В този ъгъл нямаше нищо друго, освен висока маса, върху която бе поставена къща за кукли. Но не като тези с по две стаи, които Теса бе имала като дете. Това бе красива миниатюра на истинско лондонско имение и когато Джесамин го докосна, Теса видя как вратичката му се отвори на малките си панти.

Теса затаи дъх. Имаше красиви мънички стаи, великолепно украсени с миниатюрни мебели, като всичко бе прецизно мащабирано, от малките дървени столчета с възглавнички до желязната печка в кухнята. Имаше и малки куклички с порцеланови глави.

— Това бе моята къща — Джесамин коленичи, като така застана на нивото на кукленските стаи и направи жест към Теса да направи същото.

Чувствайки се странно, Теса се подчини, като се опита да не стъпи върху полите на Джесамин.

— Имаш предвид, че си си играла с нея като малко момиче?

— Не — Джесамин звучеше подразнена, — това бе моят дом. Татко направи модела за мен, когато бях на шест. Изработен е като точно копие на къщата, в която живяхме на улица „Кързън“. Такъв тапет имахме в трапезарията — посочи тя, — а тези столове са същите като в кабинета на татко, виждаш ли?

Тя погледна към Теса напрегнато, тъй напрегнато, че Теса бе сигурна, че трябва да види нещо повече от изключително скъпата играчка, за която Джесамин отдавна трябваше да е пораснала. Но не можеше да види какво е то.

— Много е хубава — каза накрая тя.

— Виждаш ли, тук в дневната, е мама — каза Джесамин и докосна една от малките кукли с пръст. Куклата се залюля върху плюшения си стол-люлка. — А тук, в кабинета, татко чете книга — ръката й погали малка порцеланова фигурка, — а горе, в детската стая е мъничката Джеси.

И наистина, в миниатюрното детско креватче имаше още една кукличка, завита така, че само главата й се подаваше над малките завивки.

— После те ще вечерят тук, в трапезарията. А след това мама и татко ще стоят до късно пред огъня. През някои вечери ще отидат на театър, на бал или на гости.

Гласът й бе станал приглушен, като че рецитираше добре позната молитва.

— А после мама ще целуне татко за лека нощ, ще отидат в стаите си и ще спят до сутринта . Клейвът няма да им звъни посред нощ, за да ги кара да се бият с демоните в тъмното. Никой няма да следи за кръв около къщата. Никой няма да загуби ръката си от върколак и няма да пие светена вода, защото е бил нападнат от вампири.

Боже Господи! , помисли си Теса.

Джесамин сякаш прочете мислите й. Лицето й се изкриви.

— Когато къщата ни изгоря, нямаше къде да отида. Нямаше кой да ме вземе. Всички близки на мама и татко бяха ловци на сенки, а те не бяха говорили с тях, откакто прекратиха взаимоотношенията си с Клейва. Знаеш ли, Хенри ми направи този слънчобран. Мислех, че е много красив, докато не ми каза, че по краищата му има електрум 29 29 Самородна сплав от злато и сребро. — Бел.ред. , остър като бръснач. Че е замислен като оръжие.