Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Хенри — гласът на Шарлот бе суров, — плътта, на която толкова се възхищаваш, не е дошла от нищото.

Хенри подпря челото си с ръка и светлината в очите му угасна.

— Да… труповете в мазето.

— Мълчаливите братя ги проучиха. На повечето им липсват органи — сърца, дробове. Някои нямат кости, хрущяли, дори коса. Не можем да не допуснем, че Сестрите на мрака са събирали тези тела, за да създадат още механични същества. Същества като тази Миранда.

— Или кочияшът — каза Теса. — Смятам, че и той е такъв. Но защо някой би конструирал такива неща?

— Има и още нещо — добави Шарлот, — механичните части в мазето на Сестрите са произведени от „Мортмейн и съдружие“. Компанията, за която е работил брат ти.

— Мортмейн! — Теса откъсна поглед от момичето на масата. — Ходила си да говориш с него, нали? Какво каза той за Нат?

За миг Шарлот се поколеба, после погледна към Хенри. Теса разбра какво означава този поглед. Това бе поглед, който хората си разменяха, когато трябваше да излъжат заедно. Погледът, който самата тя си бе разменяла с Натаниъл, когато криеха нещо от леля Хариет.

— Криете нещо от мен. Къде е брат ми? Какво знае този Мортмейн?

Шарлот въздъхна.

— Мортмейн се е замесил в света на окултното. Членува в клуб „Пандемониум“, който очевидно се управлява от долноземци.

— Но какво общо има това с брат ми?

— Брат ти е разбрал за клуба и е бил очарован от него. Отишъл е да работи при вампир на име Де Куинси, много влиятелен долноземец. Всъщност Де Куинси управлява клуб „Пандемониум“. — Шарлот звучеше дълбоко отвратена. — Този пост явно си има и титла.

Внезапно Теса почувства замайване и се подпря на масата.

— Магистър, нали?

Шарлот погледна към Хенри, който бе пъхнал ръка в гръдния кош на съществото и извади нещо отвътре — човешко сърце, червено и плътно, но в същото време твърдо и ярко, сякаш е било лакирано. Бе увито с медни и сребърни жици и биеше слабо. Някак си продължаваше да тупти.

— Искаш ли да го подържиш? — попита той Теса. — Но трябва да си внимателна. Тези жички минават през цялото тяло на съществото и са пълни с масло и други запалими течности. Още не съм ги идентифицирал всичките.

Теса поклати глава.

— Е, добре тогава — Хенри изглеждаше разочарован, — но има нещо, което бих искал да видиш. Ако може просто да погледнеш тук…

Той обърна сърцето внимателно с дългите си пръсти и разкри плоска метална пластина от обратната му страна. Върху нея имаше печат — огромна буква „К“ с малко „д“ пред нея.

— Знакът на Де Куинси — каза Шарлот. Звучеше разстроена. — Виждала съм го и преди, върху писмата му. Той винаги е бил съюзник на Клейва или поне така си мислех. Беше на подписването на Споразумението. Той е могъщ и опасен. Контролира всички Деца на нощта в западната част на града. Мортмейн казва, че Де Куинси е купил механичните части от него и това потвърждава думите му. Изглежда ти не си била единственото същество, подготвяно за служба на Магистъра. Другите са били автоматоните.

— Но ако този вампир е Магистъра — бавно каза Теса, — тогава той е наредил на Сестрите да ме заловят и е накарал Нат да напише онова писмо. Той трябва да знае къде е брат ми.

Шарлот почти се усмихна.

— Целеустремена си, да знаеш.

Гласът на Теса бе твърд.

— Не си мислете, че не ме интересува какво иска от мен Магистърът. Че не искам да разбера защо е наредил да ме пленят и обучат. Откъде знае за моето умение. Не си и помисляйте, че не искам отмъщение. — Тя си пое дъх, треперейки. — Но моят брат е единственият ми близък човек. Трябва да го намеря.

— Ще го намерим, Теса — каза твърдо Шарлот. — Някак си всичко това — Сестрите на мрака, брат ти, умението ти и Де Куинси — са нещо като пъзел. Просто има още липсващи части.

— Дано ги намерим скоро — каза Хенри и погледна тъжно към тялото на масата. — Какво би искал един вампир от механични хора? В това няма никакъв смисъл.

— Все още не — каза Шарлот и вирна малката си брадичка, — но не задълго.

Хенри остана в лабораторията си дори след като Шарлот обяви, че е време за вечеря. Настоявайки, че няма да се бави повече от пет минути, той разсеяно им махна с ръка за довиждане. Шарлот поклати глава.

— Лабораторията на Хенри… никога не съм виждала нещо подобно! — каза Теса на Шарлот, докато двете се изкачваха по стълбите. Вече бе останала без дъх, макар Шарлот да се движеше бавно и спокойно, и да изглеждаше сякаш никога няма да се умори.

— Да — отговори малко тъжно Шарлот. — Хенри щеше да прекарва цялото си време тук, ден и нощ, ако му разрешавах.