Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Това не е организация с лоши намерения — каза Мортмейн. Звучеше почти обиден. — Тя дава много предимства, направила е много открития. Видях как един магьосник създаде сребърен пръстен, който може да пренесе в дома му този, който го носи, само с едно завъртане около пръста. И портал, който може да те отведе, където си поискаш. Виждал съм да връщат хора от прага на смъртта…

— Имам представа от магията и нейните способности, господин Мортмейн. — Шарлот хвърли поглед на Хенри, който изследваше един документ за джунджурия, закачаща се на стена. — Ала едно нещо ме притеснява. Магьосниците, отвлекли господин Грей, някак си са свързани с клуба. Доколкото знаех, той е за мундани. Защо в него членуват и долноземци?

Мортмейн сбърчи чело.

— Долноземци? Имате предвид свръхестествени същества като магьосници и върколаци? Вижте, госпожо Брануел, има си нива на членство. Мундан като мен може само да членува в клуба. Но ръководителите, които командват парада, са все долноземци. Магьосници, върколаци и вампири. Няма обаче нито един представител на феите. Имаме твърде много индустриалци — директори на железници, фабриканти — за техния вкус. Те мразят всичко това… — Той поклати глава. — Феите са прекрасни създания. Опасявам се обаче, че прогресът ще доведе до гибелта им.

Шарлот не се интересуваше от разсъжданията на Мортмейн относно съдбата на феите. Умът й трескаво работеше.

— Нека позная — каза тя, — завели сте Натаниъл Грей в клуба, както преди това сте завели баща му.

Мортмейн, който тъкмо бе възстановил малко от старото си самочувствие, отново посърна.

— Натаниъл беше едва от няколко дни в офиса ми в Лондон, когато се изправи срещу мен. Явно бе научил от баща си за клуба и у него се бе събудила жажда да узнае повече. Не можах да му откажа. Заведох го на една сбирка и се надявах с това всичко да приключи. Уви, не стана така.

Той отново поклати глава.

— Там Натаниъл се почувства в свои води. Само няколко седмици след първото си отиване там, той напусна квартирата си. Изпрати ми писмо, с което прекрати нашите взаимоотношения. Пишеше, че ще отиде да работи за друг член на клуб „Пандемониум“, явно някой, който бе проявил желание да покрие загубите му от хазарта. — Мортмейн въздъхна. — Едва ли има нужда да ви казвам, че не ми изпрати новия си адрес.

— И това е всичко? — Шарлот повиши глас невярващо. — Не се опитахте да го потърсите? Да разберете къде е отишъл? Кой е новият му работодател?

— Е, човек може да работи, където си пожелае — отговори бързо Мортмейн. — Нямаше причина да мисля…

— И не сте го виждали от тогава?

— Не. Нали ви казах…

Шарлот го прекъсна.

— Казвате, че се е почувствал в свои води в клуб „Пандемониум“, но не сте го видели дори на една сбирка, откакто ви е напуснал?

В очите на Мортмейн проблесна паника.

— Аз… аз самият не съм ходил от доста време. Имам много работа.

Шарлот погледна сурово към Аксел Мортмейн, който се бе свил зад огромното си бюро. Винаги бе смятала, че умее да преценява хората, а освен това вече бе виждала хора като Мортмейн. Хитри, арогантни и самоуверени, хора, които вярваха, че успехите им в бизнеса или някаква друга дейност гарантират същия успех и в магията. Отново си спомни онзи юрист, за стените на неговата къща в Найтсбридж, оплискани с алената кръв на семейството му. Бе мислела за това какъв ли ужас е изпитал той в последните мигове от живота си. Виждаше проблясъци от същия ужас в очите на Аксел Мортмейн.

— Господин Мортмейн — каза тя, — не съм глупачка. Зная, че криете нещо от мен.

Тя извади от чантичката си едно от зъбните колела, които Уил бе взел от къщата на Сестрите и го постави на бюрото.

— Това изглежда като нещо, произведено от вашата компания, господин Мортмейн.

Той погледна разсеяно малкото парче метал на бюрото си.

— Мда, това е едно от моите зъбни колела. Какво за него?

— Две долноземки, наричащи се Сестрите на мрака и членуващи в клуб „Пандемониум“, убиват хора. Млади момичета. Почти деца. Намерихме това в дома им.

— Нямам нищо общо с никакви убийства! — възкликна Мортмейн. — Никога не бих си и помислил…

Той започна да се поти.

— Какво мислите? — попита меко Шарлот.

Мортмейн взе зъбното колело с треперещи пръсти.

— Не можете да си представите… — гласът му притихна. — Преди няколко месеца един от ръководителите на клуба, много древен и могъщ долноземец, дойде при мен и поиска да купи евтино механични части. Зъбни колела, брънки и прочее. Не го питах за какво. Защо да го правя? Нямаше нищо обезпокоително в такава поръчка…