Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Теса не го виждаше, но каза:

— Да?

— Аз не съм ловец на сенки, Теса. Ненавиждам всичко, свързано с нефилимите. Не съм искала да бъда такава и най-голямото ми желание е да напусна Института и повече да не срещна никого от там.

— Но аз чух, че родителите ти са били ловци на сенки…

— Никой не може да бъде принуден да е ловец — сряза я Джесамин. — Освен това родителите ми не бяха такива. Те са напуснали Клейва много рано, още докато са били млади. Мама винаги е била болезнено ясна. Тя не желаеше около мен да се навъртат ловци на сенки. Казваше, че такъв живот не е подходящ за едно момиче. Имаше други планове за мен. Да израсна като дама, да се срещна с кралицата, да си намеря добър съпруг, да имам чудесни малки бебенца. Да имам обикновен живот.

Тя изрече последните думи с невероятна страст.

— Знаеш ли колко момичета има в този град, Теса, момичета на моята възраст, по-грозни от мен, които танцуват, флиртуват, смеят се и си хващат съпрузи. Учат френски. А аз уча противни демонски езици. Не е честно.

— Но ти би могла да се омъжиш — не разбираше Теса, — всеки мъж би…

— Бих могла да се омъжа за ловец на сенки — Джесамин изплю последните думи — и да живея като Шарлот, да се обличам и да се бия като мъж. Това е отвратително. Жените не са създадени за такъв живот. Ние сме на този свят, за да създадем семейно огнище. Да го украсим така, че да стоплим сърцата на мъжете си, да ги успокояваме с нежно и ангелско присъствие.

В този момент Джесамин не изглеждаше нито нежна, нито ангелска, ала Теса си наложи да не споделя това свое впечатление с нея.

— Не виждам как…

Джесамин стисна ядно ръката на Теса.

— Нима? Мога да напусна Института, Теса, ала не мога да живея сама. Непристойно е. Ако бях вдовица, може би, но момиче на моята възраст… не е прието. Но ако си имам някого, например сестра…

— Искаш да се правя на твоя сестра? — почти изпищя Теса.

— А защо не? — отговори Джесамин с тон, все едно това е най-нормалното нещо на света. — Или пък братовчедка. Моята братовчедка от Америка. Звучи много добре. Виж… — добави тя с прагматичен тон, — няма какво друго да правим, нали? Сигурна съм, че бързо ще си хванем съпрузи.

Теса я заболя главата. Искаше Джесамин да спре да говори за това как ще си „хванат“ съпрузи, все едно става дума за това да хванеш настинка или пък котка.

— Ще те запозная с най-важните хора — продължи Джесамин, — ще ходим на балове, на вечерни партита… — Внезапно тя млъкна и се огледа наоколо, объркана. — Но къде се озовахме?

Теса също се огледа. Пътеката се бе стеснила. Сега представляваше тъмна просека, виеща се между високи, криви дървета. Теса вече не виждаше небето, нито пък чуваше гласове.

Джесамин бе спряла зад нея. Лицето й бе изкривено от страх.

— Отклонихме се от пътя — прошепна тя.

— Е, какво толкова, ще се върнем назад, нали? — Теса се завъртя, оглеждайки се за пролука в дърветата, за слънчева светлина.

— Мисля, че дойдохме от…

Изведнъж Джесамин сграбчи ръката на Теса, с пръсти, извити като котешки нокти. Някой… не, нещо се бе появило на пътя.

Фигурката бе малка, тъй малка, че Теса за момент реши, че е на дете. Но когато пристъпи на светло, видя, че е на мъж — прегърбен и сбръчкан, облечен като клошар, с раздърпани дрехи и измачкана шапка на главата. Лицето му бе съсухрено и бледо, като изсушена ябълка, а очите му блещукаха измежду дебели пластове кожа.

Той се ухили и разкри зъби, остри като бръсначи.

— Сладки момиченца.

Теса погледна към Джесамин, която се бе сковала и гледаше съществото, свила устни в тънка линия.

— Трябва да тръгваме — прошепна Теса и дръпна Джесамин за ръката. Бавно, като насън, Джесамин позволи на Теса да я завърти към пътя, по който бяха дошли…

И мъжът отново застана пред тях, препречил пътя им. Далеч, далеч напред Теса видя парка и забеляза сечище, огряно от светлината.

Бе недостижимо далеч.

— Отклонихте се от пътя — каза странникът. Гласът му бе напевен, ритмичен. — Сладки момиченца, отклонили се от пътя. Знаете какво става с дечица като вас, нали?

Джесамин, все още скована, стискаше слънчобрана както удавник сламка.

— Гоблине — каза тя, — или хобгоблине, не съм сигурна… ние нямаме нищо против Прекрасния народ. Но ако ни докоснеш…

— Отклонихте се от пътя — припя ниският мъж и приближи към тях. Теса видя, че блестящите му обувки всъщност не са обувки, а излъскани подкови. — Глупав нефилим, да дойдеш на тази ничия територия. Тази земя е по-древна от всякакви Споразумения. Тази земя е странна, магическа. Ако ангелската ти кръв покапе върху нея, лози от чисто злато ще поникнат, с диаманти като техни плодове. Искам я. Искам кръвта ти.