Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Теса дръпна Джесамин за ръката.

— Джесамин, може би трябва…

— Тихо, Теса.

Джесамин освободи ръката си и насочи слънчобрана си към гоблина.

— По-добре не прави това. Недей…

Съществото скочи. Докато летеше към тях устата му се отвори невъобразимо, плътта му се разцепи и Теса видя лице отдолу — озъбено и свирепо. Тя изпищя и отстъпи назад. Кракът й се заплете в корен и тя падна на земята. Видя как Джесамин вдигна слънчобрана си и с едно завъртане на китката той се отвори като цвете.

Гоблинът изпищя. Той рухна назад, затъркаля се по земята и продължи да пищи. Кръв потече от рана на бузата му, капейки по парцаливото му сиво яке.

— Казах ти — процеди Джесамин, дишайки тежко, сякаш е бягала през парка, — казах ти да ни оставиш на мира, гнусно същество такова!

Тя отново удари гоблина и сега Теса видя, че краищата на слънчобрана блещукат в златистобяло и са остри като бръснач. Пъстрият плат бе оплискан с кръв.

Гоблинът зави и вдигна ръце, за да се защити. Отново приличаше на стар гърбушко и макар Теса да знаеше, че това е илюзия, не можа да не почувства малко жал.

— Милост, господарке, милост!

— Милост? — излая Джесамин. — Ти искаше да пролееш кръвта ми заради някакви си цветя! Мръсно, гнусно същество!

Тя отново го удари със слънчобрана, а после отново и отново. Гоблинът виеше и се гърчеше. Теса седна, изтърси прахта от косата си и се изправи на крака. Джесамин продължаваше да крещи и да размахва слънчобрана, а създанието се гърчеше след всеки удар.

— Мразя те — изкрещя Джесамин с изтънял и треперещ глас, — теб и всички като теб, долноземци уродливи, гадни…

— Джесамин! — Теса изтича до нея и я хвана здраво, притискайки ръцете й към тялото. За момент Джесамин се напрегна и Теса разбра, че няма как да я удържи, защото бе силна, а мускулите под нежната й кожа се изпънаха като въжета. И тогава Джесамин внезапно се отпусна в ръцете на Теса. Гласът й стана хрипкав, а слънчобрана се изплъзна от ръцете й.

— Не — изплака тя, — не исках. Не желаех. Не…

Теса погледна надолу. Тялото на гоблина лежеше сгърчено и безжизнено в краката им. Кръвта му се стичаше по земята като тъмни лозя. Докато прегръщаше ридаещата Джесамин, Теса не можа да не се зачуди какво ли ще поникне от тази кръв сега.

Както можеше и да се очаква, Шарлот първа се съвзе от изненадата.

— Но, господин Мортмейн, не съм сигурна, че разбирам какво имате предвид…

— Разбирате ме отлично — усмихна се той. Дяволита усмивка цъфна на слабото му лице. — Ловци на сенки. Нефилими. Така се наричате, нали? Деца на хора и ангели. Малко странно, предвид факта, че в Библията нефилимите се описват като ужасяващи чудовища, нали така?

— Не е съвсем така — каза Хенри, неспособен да удържи педантичността си. — Има един проблем с оригиналния превод от арамейски…

— Хенри — каза Шарлот предупредително.

— Наистина ли оковавате душите на демоните в огромен кристал? — любопитно попита Мортмейн. — Но това е великолепно!

— Имате предвид Пиксиса? — учуди се Хенри. — Това не е кристал, по-скоро дървена кутия. А що се отнася до душите — демоните нямат души. Имат енергия…

— Тихо, Хенри! — сопна се Шарлот.

— Госпожо Брануел — каза Мортмейн с ужасна веселост, — не се безпокойте. Вече зная всичко за вида ви. Вие сте Шарлот Брануел, нали така? А това е вашият съпруг, Хенри Брануел. Ръководите Лондонския институт, построен върху мястото, където някога се е издигала църквата „Малките Вси Светии“. Наистина ли мислите, че не знам кои сте? Особено след като се опитахте да използвате внушение върху моя лакей? Знаете ли, той не обича внушението. Има алергия към него.

Шарлот присви очи.

— И как се сдобихте с всичката тази информация?

Мортмейн се приведе напред и потри доволно ръце.

— Изучавам окултното. Бях очарован от света на сенките още щом научих за него като младо момче, по време на едно от посещенията ми в Индия. За човек в моето положение, с много пари и свободно време, малко врати са затворени. Мога да си купувам всякакви книги, да събирам всякаква информация. Знанието за вас не е така тайно, както може би си мислите.

— Може би — рече Хенри, който изглеждаше силно разстроен, — но да ви кажа, е малко опасно. Да убивате демони не е като да стреляте по тигри. Демоните могат да преследват вас така, както вие — тях.

Мортмейн се изкикоти.

— Но момчето ми, аз нямам намерение да се боря с демоните с голи ръце. Тази информация, разбира се, е опасна за онези, склонни да действат прибързано, ала моят ум е внимателен и предпазлив. Аз търся само знание за света, нищо повече. — Той огледа кабинета си. — Трябва да ви призная, досега никога не съм имал честта да разговарям с нефилим. Разбира се, за вас често се говори в литературата, ала едно е да четеш за нещо, и съвсем друго — да го изпиташ на живо. Вярвам, ще се съгласите с мен. Толкова много мога да науча от вас…