Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Достатъчно — каза Шарлот с леден глас.

Мортмейн я погледна объркан.

— Моля?

— След като знаете толкова много за нефилимите, господин Мортмейн, може би ще бъдете така любезен да ни припомните каква е нашата работа.

— Да унищожавате демони — доволно каза Мортмейн, — да защитавате хората… мисля, че ги наричахте мундани.

— Да — каза Шарлот, — голяма част от защитата се състои в това, да предпазваме хората от собствената им глупост. Виждам, вие самият не сте изключение от това правило.

Мортмейн изглеждаше изумен. Той хвърли поглед към Хенри. Шарлот видя какво се четеше в очите му. Това бе погледът между мъже, който гласеше „Драги господине, не можете ли да контролирате съпругата си?“. Ала този поглед не достигна Хенри, който бе зает да гледа записките върху бюрото на Мортмейн, в опити да ги разчете, макар да ги виждаше наопаки. Почти не обръщаше внимание на разговора.

— Вие смятате, че знанието за окултното ви прави много умен — каза Шарлот, — но съм виждала много мъртви мундани, господин Мортмейн. Не знам колко пъти съм попадала на останките на хора, които са се смятали за експерти в магията. Помня, когато бях момиче, как попаднах в дома на някакъв юрист, член на общество на глупци, смятащи се за магьосници. Прекарваха свободното си време, наметнати с роби и драскайки пентаграми по земята. Една вечер решил, че притежава нужните умения, за да призове демон.

— И?

— Оказал се прав — рече Шарлот, — призовал демон Маракс. Съществото го убило и след това изклало цялото му семейство. — Шарлот говореше със спокоен глас, като че обсъждаше някакъв незначителен факт. — Намерихме повечето от тях обезглавени, провесени наопаки в конюшнята. Най-малкото дете се печеше на огъня. Така и не открихме демона.

Мортмейн бе пребледнял, ала бързо се съвзе.

— Винаги има хора, които прекрачват границите на собствените си способности, ала аз…

— Ала вие не бихте били така глупав — каза Шарлот, — само че в този момент сте. Гледате към Хенри и мен, и не сте изплашен. Развеселен сте. Виждате приказка, оживяла от страниците на книгите! — Тя удари с юмрук по масата и той подскочи. — Но зад нас е силата на Клейва — каза тя с най-студения глас, на който бе способна, — ние браним хората, хора като Натаниъл Грей. Той е изчезнал и зад това изчезване се крие нещо окултно. И тук намираме неговия началник, очевидно занимаващ се с окултизъм. Дали тези два факта не са свързани?

— Но нима господин Грей е изчезнал? — заекна Мортмейн.

— Да. Сестра му дойде при нас, търсейки го. Бе научила от двама магьосници, че той е в голяма беда. Докато вие тук се веселите, момчето може би умира. Клейвът няма да е очарован.

Мортмейн подпря лицето си с ръка. Когато я отпусна, изглеждаше състарен.

— Разбира се, ще ви кажа каквото искате да знаете.

— Отлично — сърцето на Шарлот туптеше бясно, но гласът й не издаде нищо.

— Познавах бащата на Натаниъл. Наех го преди двайсет години, когато „Мортмейн“ се занимаваше с корабоплаване. Имах офиси в Хонконг, Шанхай… — той млъкна, когато видя как Шарлот нетърпеливо барабани с пръсти по бюрото му.

— Ричард Грей работеше за мен тук, в Лондон. Беше най-добрият ми и доверен служител. Умен и добър човек. Много ми бе мъчно, когато замина за Америка. Когато Натаниъл ми писа и ми каза кой е, веднага го наех.

— Господин Мортмейн — каза Шарлот със стоманен глас, — това няма връзка с…

— О, има връзка — настоя дребният човечец, — виждате ли, моите знания за окултното винаги са ми помагали в работата. Преди години например, една банка на „Ломбард“ фалира и повлече дузина компании със себе си. Един познат магьосник обаче ме предупреди и аз се измъкнах навреме. Изтеглих спестяванията си преди краха на банката, като така спасих компанията си. Ала това събуди подозренията на Ричард. Той явно бе узнал какво се е случило, тъй като един ден дойде при мен, повдигайки въпрос за клуб „Пандемониум“.

— Значи вие сте член — промърмори Шарлот. — Каква изненада.

— Предложих и на Ричард членство в клуба, като дори го заведох на една-две срещи, ала той не бе заинтересован. Скоро след това се премести заедно със семейството си в Аляска. — Мортмейн разпери широко ръце. — Клуб „Пандемониум“ не е за всеки. Пътувал съм къде ли не и съм чувал за подобни организации в много градове. Групи от хора, които знаят за света на сенките, и искат да споделят своите опит и знания, ала цената за членството е в тайна.

— Има и по-тежка цена, повярвайте ми.