Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Макар, че никой не спря да ги заговори, Джесамин явно познаваше всички и знаеше кой за кого ще се жени, коя си търси съпруг, кой имал връзка с еди-коя си жена и как всички знаели за това. Бе малко объркващо и Теса бе щастлива, когато излязоха от главната алея и тръгнаха по по-малка, водеща навътре в парка.

Джесамин прокара ръка под тази на Теса и стисна дланта й съучастнически.

— Нямаш представа какво облекчение е наоколо да има друго момиче — бодро каза тя, — имам предвид, Шарлот е добричка, но е омъжена и скучна.

— Ами Софи?

Джесамин изсумтя.

— Софи е прислужница.

— Но аз познавам момичета, които са добри приятелки с прислужничките си — възрази Теса, макар това, което каза, да не бе съвсем вярно. Бе чела за такива момичета, но нямаше такива познати. Все пак, според романите, основната функция на прислужничките бе да слушат как господарките изливат душата си с история за нещастна несподелена любов и понякога да се обличат в дрехите им, за да ги спасят от някой злодей. Не че Теса можеше да си представи как Софи се опитва да спаси Джесамин.

— Видя я как изглежда. Уродливостта я е направила свадлива. Една прислужница следва да е хубава, да говори френски, а Софи нито изглежда добре, нито говори чужди езици. Казвах й на Шарлот, но тя не ме послуша. Тя никога не ме слуша.

— Нямам представа защо — рече Теса. Бяха завили по тясна пътека, която криволичеше между дърветата. Виждаха отблясъците от реката между стволовете им, а клоните над тях се бяха сплели като балдахин, скриващ момичетата от яркото слънце.

— Нито пък аз — вдигна глава Джесамин, като остави слънчевите лъчи да поиграят върху кожата й. — Шарлот никога никого не слуша. И държи горкия Хенри под чехъл. Нямам представа защо се ожени за нея.

— Предполагам я е обичал…

Джесамин отново изсумтя.

— Никой не вярва в това. Хенри искаше достъп до Института, за да работи по глупавите си експерименти в мазето и да не се бие. Не че е имал нещо против да се ожени за Шарлот — не мисля, че е имало друга, — но ако имаше и тя ръководеше Института, щеше да се ожени за нея. — Тя подсмръкна. — Да не отварям дума за момчетата, Уил и Джем. Джем е симпатяга, ама ги знаеш чужденците. Не можеш да им имаш доверие, а и са мързеливи и себични. Виж го него — по цял ден си седи в стаята, уж болен, само и само да не пипне нещо.

Джесамин продължаваше да бръщолеви пълни глупости, очевидно забравила за факта, че Джем и Уил в момента претърсваха Къщата на мрака, докато тя се шляеше из парка с Теса.

— А Уил! Толкова самовлюбен, въпреки, че прилича на човек, отгледан от диваци. Няма уважение към никого и нищо, нито пък представа как е редно да се държи един джентълмен. Може би защото е уелсец.

Теса бе изумена.

— Уелсец?

Но какво лошо има в това да си уелсец , имаше предвид тя, ала Джесамин я разбра погрешно. Решила, че Теса се съмнява в произхода на Уил, тя доволно продължи.

— О, да. С тая черна коса, можеш да си сигурна. Майка му е била от Уелс. Баща му се влюбил в нея и зарязал нефилимите. Сигурно го е омагьосала. — Джесамин се изкикоти. — В Уелс има всякакви магии и дивотии, да знаеш.

Теса не знаеше.

— Сигурно, иначе щяха да си го потърсят — Джесамин се намръщи. — Както да е. Не искам да говоря повече за Института. — Тя се обърна към Теса. — Сигурно се чудиш защо съм толкова любезна с теб.

— Ами… — Теса наистина се чудеше. В книгите момичета като нея, чиито семейства се бяха разорили, често биваха отглеждани от богати настойници, които ги образоваха и им купуваха нови дрехи. Не че, помисли си Теса, имаше пропуски в нейното образование. Леля Хариет не отстъпваше на никоя гувернантка. От друга страна, самата Джесамин никак не напомняше на благите възрастни дами от онези романи, чиито действия винаги бяха продиктувани от добро сърце.

— Джесамин, чела ли си „Фенерджията“ 28 28 „The Lamplighter“ — роман от Мария Къминс, издаден през 1854 година. — Бел.прев. ?

— Разбира се, че не. Момичетата не бива да четат книги — изстреля Джесамин с тона на човек, рецитиращ нещо, чуто от другаде. — Както и да е, госпожице Грей — продължи тя, — имам предложение.

— Теса — по навик я поправи Теса.

— Разбира се, та ние вече сме най-добри приятелки — рече Джесамин, — а скоро ще станем още по-близки.

Теса я изгледа.

— Какво имаш предвид?

— Сигурна съм, че онзи ужасен младеж, Уил, вече ти е казал, че скъпите ми мама и татко са починали. Ала те ми завещаха една немалка сума пари. Заделила съм ги настрана за осемнайсетия си рожден ден, който е след няколко месеца. Сигурна съм, че вече виждаш проблема.