Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Искате да кажете, че не мога да избягам — отвърна Теса и облиза пресъхналите си устни, — че не мога да се измъкна.

— Ако толкова искате да се, както се изразихте, измъкнете, ще ви пуснем веднага след като поговорим — каза госпожа Брануел. — Нефилимите не държат долноземци в плен. Забранено е от Съглашението.

— Не знам какво е това.

Госпожа Брануел се поколеба, след което се обърна към брат Енох и му прошепна нещо. За огромно облекчение на Теса, той спусна качулката върху лицето си. Миг по-късно тръгна към нея. Тя бързо се отдръпна от вратата и той я отвори, като спря само за миг на прага.

В този миг той проговори на Теса. Макар „проговори“ всъщност да не бе най-точният израз. Чу гласа му вътре в главата си, а не с ушите. Думите му бяха меки като коприна. Ти си Ейдолон, Тереза Грей. Превръщенец, но не от познатия ми вид. Върху теб няма демоничен знак.

Превръщенец. Той знаеше какво е тя. Теса го погледна, а сърцето й затупка бясно, после той излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Тя знаеше, че ако се опита да излезе, вратата отново ще се окаже заключена. Ала вече не искаше да бяга, чувстваше коленете си омекнали. Вместо това, седна на един от огромните столове до леглото.

— Какво има? — попита госпожа Брануел, докато сядаше на отсрещния стол. Дрехата й бе така свободна, че не можеше да се каже дали носи корсет под нея. Китките й бяха слаби като на дете. — Какво ви каза?

Теса поклати глава и стисна ръце в скута си така, че госпожа Брануел да не види как пръстите й треперят.

Госпожа Брануел я погледна проницателно.

— Първо — рече тя, — нека се разберем нещо. Наричайте ме Шарлот, госпожице Грей. Всички в Института се обръщат към мен така.

Шарлот се отпусна на стола си и Теса с изненада забеляза, че има черни татуировки. Жена с татуировки! Бяха същите, като тези на Уил, видими по китките под тънките маншети на роклята й, а тази на лявата й ръка приличаше на око.

— Второ, нека ти кажа какво вече знам за теб, Тереза Грей — говореше все така спокойно, ала гласът й стана остър като бръснач. — Ти си от Америка. Дошла си от Ню Йорк с билет за параход, изпратен ти от твоя брат, Натаниъл.

Теса замръзна.

— Откъде знаете всичко това?

— Зная още, че Уил те е открил в къщата, обитавана от Сестрите на мрака — продължи Шарлот. — Зная, че някой, наричан Магистъра, е идвал за теб. Зная, че нямаш представа кой може да е това. И зная, че си изгубила съзнание в битка със Сестрите. След това те доведоха тук.

Думите на Шарлот бяха като части на пъзел, подреждащи се по местата си. Внезапно Теса си спомни всичко — как бе бягала с Уил надолу по тъмния коридор, железните врати, водещи към стаята на ужасите, обезглавената госпожа Блек. Спомни си как Уил мята ножа си…

— Госпожа Блек… — прошепна тя.

— … е мъртва — довърши Шарлот и се облегна на стола си. Бе толкова дребна, че приличаше на дете, седнало на мястото на някой от родителите си.

— А госпожа Дарк?

— Изчезна. Претърсихме цялата къща, както и околностите, но не намерихме и следа от нея.

— Цялата къща? — гласът на Теса потръпна. — Вътре нямаше никой? Нито жив, нито мъртъв?

— Не намерихме брат ти — каза Шарлот. Гласът й бе изпълнен със съчувствие. — Нито в къщата, нито в околностите.

— Търсили сте го? — попита Теса, озадачена.

— Но не го намерихме — повтори Шарлот. — Намерихме обаче твоите писма.

— Моите писма?

— Писмата, скрити под матрака ти, които си писала до брат си, но не си могла да изпратиш.

— И ги прочетохте?

— Трябваше — рече Шарлот, като говореше все така успокоително, — и се извинявам за това. Но не се случва често да пуснем долноземец в Института, или някой, който не е ловец на сенки. Това е голям риск за нас. Трябваше да сме сигурни, че не представляваш опасност.

Теса завъртя главата си настрани. Имаше нещо ужасно насилническо в това, непознат да прочете най-съкровените ти мисли, да научи всички мечти, надежди и страхове, които си излял в тях, сигурен, че никой няма да узнае за тях. Очите й засмъдяха и се напълниха със сълзи. Бясна на себе си, тя се опита да ги задържи.

— Опитваш се да не заплачеш — забеляза Шарлот. — От личен опит ти казвам, че понякога помага, ако погледнеш директно към ярка светлина. Опитай с магическата светлина.

Теса премести погледа си върху камъка в ръката на Шарлот и се втренчи в него. Сиянието сякаш се разрасна пред очите й, подобно на избухващо слънце.

— Е — каза, борейки се със стегнатото си гърло, — значи сте решили, че не съм опасна.