Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Уил повдигна вежди.

— Много е невъзпитано да хапете — каза той на Теса. — Грубо е. Нима никой не ви го е казвал?

— Невъзпитано е и да се сграбчват непознати дами, на които дори не сте се представили — отвърна хладно Теса. — Нима никой не ви го е казвал?

Червенокосият мъж, който Уил бе нарекъл Хенри, размаха кървящата си ръка и се усмихна кисело. Лицето му бе приятно, помисли си Теса и почти съжали, че го е ухапала.

— Уил! Внимавай! — внезапно изкрещя младежът с кафявата коса. Уил се завъртя, докато нещо прелетя във въздуха, пропусна на косъм главата на Хенри и се удари в стената зад Теса. Бе огромен меден зъбец, който удари стената с такава сила, че се заби в нея като нож в торта. Теса се завъртя и видя как госпожа Блек приближава към тях с очи, горящи като въглени на изпитото й бяло лице. Около дръжката на оръжието, забито в гърдите й, играеха черни пламъци.

— По дяволите! — Уил посегна към дръжката на още едно от остриетата, висящи на кръста му. — Мислех, че сме се отървали от това нещо.

Госпожа Блек оголи Зъби и скочи напред. Уил се отдръпна от пътя й, но Хенри не бе така бърз. Тя го удари и го събори на земята. Вкопчена в него като кърлеж, тя заби нокти в раменете му, ръмжейки като диво животно. Той изкрещя.

Уил се завъртя вече с извадено острие. Той вдигна оръжието си и извика:

— Уриел!

Мигновено камата грейна в ръцете му като факла. Теса отстъпи назад към стената, когато той замахна надолу. Госпожа Блек отскочи и протегна животинските си нокти към него…

И острието премина гладко през шията й. Напълно отделена от тялото, главата й се търкулна на земята, а Хенри, погнусен и изцапан с черна кръв, отблъсна с вик останките й от себе си и се изправи мъчително на крака.

В стаята се разнесе ужасяващ писък.

— Нееееее!

Викът идваше от госпожа Дарк. Младежът с кафявата коса, който я държеше, я изпусна с вик, когато тя избълва сини пламъци от ръцете и очите си. Виейки от болка, той падна на една страна, а тя тръгна към Теса и Уил.

Очите й горяха с черен пламък, като факли. От устата й със съскане излизаха думи на език, който Теса никога не бе чувала. Звучеше като пращенето на огън. Жената вдигна ръка и от дланта й изскочи синя назъбена мълния. Уил с вик се хвърли пред нея, вдигнал сияйното си острие. Мълнията отскочи от острието и се удари в една от каменните стени, която грейна в неестествена светлина.

— Хенри! — извика Уил, без да отклонява поглед от госпожа Дарк. — Заведи госпожица Грей на безопасно място. Бързо…

Ухапаната ръка на Хенри хвана рамото на Теса, а госпожа Дарк пусна още една синьо-зеленикава мълния към нея.

Защо иска да убие мен? , зачуди се Теса, замаяна. Защо не се цели в Уил?

Тогава, докато Хенри я придърпваше към себе си, острието на Уил, поело нов залп светкавици, се начупи и светлината се отрази в парчетата в различни цветове. За момент Теса се вторачи в тях, потънала в странната им красота… и тогава Хенри й извика да залегне.

Бе обаче прекалено късно. Едно от светещите парчета се заби в рамото й с невероятна сила. Почувства се сякаш я е блъснал влак. Бе изтръгната от хватката на Хенри, след което полетя, главата й се удари в стената и пред очите й се спусна мрак.

Малко преди да изгуби съзнание, чу оглушителният смях на госпожа Дарк.

В съня си Теса бе отново вързана за тясното медно легло в Къщата на мрака. Сестрите стояха приведени над нея и потракваха с дълги куки за плетене, като се смееха на висок глас. Докато Теса ги наблюдаваше, чертите им се промениха. Очите им потънаха навътре в черепите, косите им опадаха, а по устните им се появиха шевове, които ги държаха затворени. Теса нададе безмълвен писък, ала те не я чуваха.

Сестрите изчезнаха и над нея се появи леля Хариет, с лице, потъмняло от треската, която я бе убила. Тя погледна Теса с огромна тъга.

— Опитах — каза тя, — опитах да те обикна. Но не е лесно да обичаш дете, което дори не е човек…

— Дори не е човек? — попита непознат женски глас. — Ако не е човек, какво е тя тогава, Енох?

В гласа прозвуча нетърпение.

— Как така не знаеш? Всеки е нещо. Момичето не може да е нищо…

Теса се събуди с писък. Взря се втренчено в сенките. Около нея имаше само тъмнина. Едва се чуваше мърморенето на гласове. Опита се да се изправи, изритвайки завивки и възглавници. Смътно усети, че завивката й е тежка и дебела, не като тънкото покривало в Къщата на мрака.