Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Единствено светещият камък на Уил осветяваше помещението, а светлината му бе намаляла и проблясваше като жар измежду пръстите му, осветявайки го като актьор на сцена, когато той се протегна и спусна резето на вратата. То бе тежко и ръждясало, и понеже той стоеше съвсем близо до нея докато го наместваше, тя усети напрежението в тялото му.

— Госпожице Грей? — бе се навел над нея, докато тя притискаше с гръб затворените врати. Можеше да усети туптенето на сърцето му — или това бе нейното сърце? Странното бяло сияние, хвърляно от камъка, блещукаше по очертанията на скулите му и осветяваше капките пот, избили по ключицата му. Видя, че на гърдите му има още татуировки, подаващи се под яката на ризата му, сходни със знака на ръката му, тъмни и черни, сякаш някой бе рисувал по кожата му с мастило.

— Къде сме? — попита Теса. — В безопасност ли сме?

Без да отговори, той се отдръпна и вдигна дясната си ръка. Докато го правеше, светлината грейна ярко и освети помещението.

Бяха в нещо като килия, макар и огромна. Стените, подът и таванът бяха от камък. Имаше само един прозорец, който бе разположен много високо в стената. Нямаше други врати, освен тази, през която бяха влезли.

Но не това накара Теса да затаи дъх.

Мястото бе кланица. По цялата дължина на стаята имаше дълги дървени маси, а отгоре им лежаха човешки тела, голи и бледи. Върху гърдите на всяко от тях бе издълбан знак във формата на Y, а главите висяха от ръбовете на масите, като косите на жените докосваха пода като метли. На централната маса имаше купчини от окървавени ножове и странни чаркове — медни зъбци и месингови механизми.

Теса закри устата си с ръка, за да не изпищи. Вкуси кръв, когато прехапа един от собствените си пръсти. Уил сякаш не забеляза. Бе пребледнял, докато оглеждаше мястото и мърмореше нещо под носа си, което Теса не можеше да разбере.

Чу се трясък и металните врати се разтресоха, все едно нещо тежко се бе ударило в тях. Теса махна окървавената си ръка от устата и извика:

— Господин Херондейл!

Той се обърна и вратите отново се разтресоха. От другата им страна долетя глас:

— Госпожице Грей! Излез и няма да те нараним!

— Лъжат — бързо каза Теса.

— Смятате ли? — Уил прибра магическата светлина в джоба си и скочи на централната маса, тази, върху която бяха струпани окървавените чаркове. Той се приведе и взе един масивен месингов зъбец, след което го претегли на ръка. После го хвърли към прозореца и изпъшка от усилието. Стъклото се счупи и Уил извика:

— Хенри! Имам нужда от малко помощ, ако обичаш! Хенри!

— Кой е Хенри? — попита Теса, но в този момент вратите се разтресоха за трети път и в метала се появиха тънки пукнатини. Бе ясно, че няма да издържат още дълго. Теса се спусна към масата и взе първото попаднало й оръжие — дълъг назъбен нож, какъвто използваха касапите, за да режат кости. Тя го стисна здраво и се обърна към вратите, точно когато те се отвориха.

На прага стояха Сестрите на мрака — високата и костелива госпожа Дарк, облечена в яркозелена рокля, и зачервената госпожа Блек, чиито очи се бяха свили като цепки. Обкръжаваше ги ореол от сини искрици, подобни на миниатюрни фойерверки. Погледите им попаднаха на Уил, който бе измъкнал едно от ледените остриета от колана си и след това се спряха на Теса. Устата на госпожа Блек, която приличаше на кървава рана върху бледото й лице, се разтегли в усмивка.

— Малката ми госпожица Грей — каза тя, — мислех, че си по-умна. Вече ти казахме какво ще стане, ако отново се опиташ да избягаш…

— Направете го тогава! Набийте ме до смърт! Не ми пука! — извика Теса и бе доволна да види, че Сестрите изглеждат поне малко стъписани от гнева й. Никога досега не бе събрала кураж да им се развика. — Няма да позволя да ме дадете на Магистъра! По-скоро бих умряла!

— Колко неочаквано груб език имаш, моя скъпа госпожице Грей — отговори госпожа Дарк. Тя бавно свали ръкавицата от дясната си ръка и Теса за пръв път видя как изглежда тя. Имаше сива и груба кожа, като на слон, а пръстите завършваха с дълги черни нокти, остри като ками.

Госпожа Блек се усмихна на Теса.

— Може би ако ти изтръгна езика, ще бъдеш по-възпитана.

Тя пристъпи към Теса, но на пътя й застана Уил, който скочи от мястото си, за да застане между двете.

— Малик — каза той и леденото му острие блесна като падаща звезда.

— Махни се от пътя ми, малки нефилиме, и разкарай тази серафимска кама. Тази битка не е твоя — рече госпожа Блек.