Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Може би просто бе луд.

— Колко откровено, типично по американски — развеселен отговори младежът. — Мда, акцентът ви издава. Как се казвате?

Теса го погледна изумено.

— Как се казвам ли?

— Нима не знаете?

— Вие… нахълтвате в стаята ми, изкарвате ми акъла и сега искате да разберете как се казвам? По дяволите, представете се пръв! Кой сте вие?

— Херондейл — весело отговори момчето. — Уилям Херондейл, но всички ми викат Уил. Това вашата стая ли е? Малко семпла, трябва да призная.

Той погледна през прозореца, спря се за миг, за да погледне книгите на нощната й масичка и след това самото легло. Посочи към въжетата.

— Винаги ли спите вързана? Колко странни обичаи имате вие, американците!

Теса усети как се изчервява. Бе изумена, че все още има сили да се засрамва, предвид обстоятелствата. Чудеше се дали да му каже истината. Дали все пак той не бе Магистърът? Макар че ако онзи имаше неговия външен вид едва ли щеше да му се налага да връзва момичетата, за да се омъжат за него.

— Подръжте това, ако обичате — подаде й той светещия камък. Теса го пое внимателно, уплашена да не изгори пръстите си, но на допир той бе хладен. В мига, в който попадна в дланта й, светлината му избледня. Тя погледна към младежа объркано, но той бе застанал до прозореца и спокойно гледаше навън.

— Колко жалко, че сме на третия етаж. Разбира се, аз бих могъл да скоча, но вие вероятно ще предадете Богу дух. Затова ще трябва да излезем през вратата и да рискуваме с изненадките, които крие тази къща.

— Да рискуваме… моля? — Теса вече се чувстваше в състояние на постоянно объркване, сякаш бе луда. — Не разбирам.

— Е как така? — посочи той към книгите й. — Не сте ли ги чели? Не е ли очевидно, че съм тук, за да ви спася? Нима не приличам на сър Галахад? — Той вдигна драматично ръце и изрецитира: — Силата ми е на десетима, защото сърцето ми е чисто 15 15 Стих от лорд Алфред Тенисън. — Бел.прев. .

Някъде из къщата се затръшна врата.

Уил каза нещо, което сър Галахад никога не би изрекъл и отскочи от прозореца. Направи гримаса и погледна критично към ранената си ръка.

— После ще трябва и за това да се погрижа… омръзна ми. — След това я погледна и рече: — Хайде, елате с мен… — той не довърши, но в погледа му се четеше въпрос.

— Госпожица Грей — тихо каза тя. — Тереза Грей.

— Хайде, госпожице Грей — повтори той, — елате с мен.

Уил мина покрай нея и опита да отвори вратата, завъртайки дръжката.

Нищо не стана.

— Няма да се получи — каза тя. — Вратата не се отваря отвътре.

— Ами? — ухили се Уил, посегна към колана си и взе един от предметите, които висяха от него. Приличаше на тънко, дълго сребърно клонче, очистено от разклонения. Той постави върха му на вратата и започна да… рисува, другояче не можеше да се опише. Дебели сребърни линии се появиха от върха на цилиндричния сребрист предмет и започнаха да съскат, докато се разпростираха върху дървената повърхност на вратата като разлято мастило.

— Рисувате си? — попита нервно Теса. — Как според вас това ще помогне…

Внезапно се чу звук като от счупено стъкло и дръжката се завъртя, след което вратата зейна отворена, а от краищата й се издигаше пушек.

— Ето как — отвърна Уилям, прибра странния предмет и махна с ръка на Теса да го последва. — Да тръгваме.

Незнайно защо тя се забави за миг и погледна назад към стаята, която през последните два месеца бе неин затвор.

— Книгите ми… — промълви.

— Ще ви взема нови — нетърпеливо отвърна Уил и я избута в коридора пред себе си, а после затвори вратата.

Хвана я за китката и се втурна надолу по коридора. След един завой стигнаха стълбите, по които Теса бе слизала много пъти заедно с Миранда. Уил взимаше по две наведнъж и я теглеше със себе си. Светещият камък, който тя държеше в лявата си ръка, слабо осветяваше пътя им и хвърляше сенки по стените, докато бягаха.

Някъде над тях проехтя писък. Теса позна гласа на госпожа Дарк.

— Открили са, че ви няма — каза Уил.

Бяха стигнали първия етаж и Теса забави ход, но бе дръпната от Уил, който сякаш нямаше намерение да спира.

— Няма ли да излезем през вратата? — попита тя.

— Не можем. Сградата е обкръжена. Пред входа се е наредила цяла редица от карети. Явно съм дошъл в неочаквано вълнуващ момент. — Младежът отново заслиза по стълбите и Теса го последва. — Имате ли представа каква е програмата на Сестрите за вечерта?

Тя поклати глава.

— Но сте очаквали някого, наричан Магистъра?