Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Не — дръпна се Теса от другото момиче и започна да отстъпва, докато гърбът й не се удари болезнено в бюрото. Тя се огледа отчаяно наоколо. Можеше да побегне, но нямаше как да мине покрай Миранда, за да стигне вратата, а прозорци и врати към други стаи нямаше. Ако се скриеше под бюрото, Миранда щеше просто да я измъкне оттам и да я завлече насила към стаята й. — Миранда, моля те.

— Сега трябва да дойдеш с мен — повтори Миранда. Почти я бе достигнала. Теса можеше да види отражението си в черните й очи, усещаше леката, горчива миризма на изгоряло, която лъхаше от дрехите и кожата й.

— Трябва…

Със сила, която не бе подозирала, че притежава, Теса сграбчи основата на месинговия глобус, вдигна го и удари с все сила Миранда по главата.

Чу се отвратителен звук, като от стъпкано стъкло. Миранда се олюля… и след това се изправи. Теса изпищя и изтърва глобуса.

Лявата част на лицето на Миранда бе смачкано, като хартиена маска, деформирана от едната страна. Бузата й бе вдлъбната, а устните й — впити в зъбите. Но нямаше кръв. Нито капчица.

— Сега трябва да дойдеш с мен — каза Миранда с тона, който винаги използваше.

Теса ахна.

— Сега трябва… трябва… тряяяяяяяяя…

Гласът на Миранда заглъхна и думите се разпаднаха в нечленоразделно ломотене. Тя пристъпи напред, сетне залитна на една страна, препъна се и се разтресе. Теса се отдръпна от бюрото и заотстъпва, а Миранда започна да се върти, все по-бързо и по-бързо. Тя профуча през стаята, клатушкайки се като пияница и се удари в далечната стена. След това падна на земята и остана неподвижна.

Теса се втурна към вратата, излезе в коридора и се спря само веднъж на излизане от стаята, за да погледне назад. За миг й се стори, че от проснатото тяло на Миранда се издига пушек, но нямаше време да я гледа. Побягна към коридора и остави вратата зад себе си отворена.

Заизкачва се бързо по стълбите, като се препъваше в полите си и веднъж удари коляното си на едно от стъпалата. Извика от болка, но успя да се добере до първия етаж, след което се втурна по коридора. Той продължаваше напред, дълъг и пълен със завои, губещи се в сенките. Докато тичаше, видя, че по коридора има врати. Спря се и опита да отвори една, но бе заключено.

Както и следващата, и по-следващата…

Но все някъде трябваше да има входна врата, нали?

В края на коридора се появи ново стълбище, което слизаше надолу. Теса се спусна по него и се озова в антре. То носеше сянката на отминало величие, с под от напукан и захабен мрамор, с високи, покрити със завеси прозорци от двете страни. През дантелите се процеждаше слаба светлина, която осветяваше огромна двойна врата. Сърцето на Теса прескочи един удар. Тя се втурна към дръжката на вратата, завъртя я и отвори.

Пред нея се показа тясна уличка, покрита с калдъръм, с редици еднотипни къщи от двете й страни. Миризмата на града подейства на Теса като удар. От много отдавна не бе вдишвала чист въздух. Бе привечер и небето, което се виждаше през кълбета мъгла, бе тъмносиньо, характерно при свечеряване. В далечината се чуваха гласовете на играещи деца, тропотът на конски копита. Но в тази си част улицата бе почти напълно пуста. Имаше само един човек, който, подпрян на близката газена лампа, четеше вестник на светлината й.

Но все пак бе някой. Теса слезе по стълбите и се спусна към странника, като го дръпна за ръкава.

— Моля ви, сър, помогнете ми!

Той се обърна и погледна към нея.

Теса едва сподави вика си. Лицето му бе така восъчно бледо, както и първия път, когато го бе видяла в пристанището на Саутхамптън, а изпъкналите му очи й напомниха за Миранда. Зъбите му блеснаха като метални, когато се усмихна.

Това бе кочияшът на Сестрите на мрака.

Теса се опита да побегне, но бе прекалено късно.

— Глупаво малко момиче — изграчи госпожа Блек, докато стягаше възлите, които придържаха китките на Теса към леглото й.

— Какво си мислеше, че ще постигнеш, като хукнеш да бягаш? И къде смяташе да отидеш?

Теса не отговори, а стисна зъби и се загледа в стената. Не искаше госпожа Блек или отвратителната й сестра да видят как едва сдържа сълзите си, или колко я болят ръцете и краката от въжетата, притискащи я към леглото.

— Тя въобще не разбира каква огромна чест й се оказва — каза госпожа Дарк, която стоеше на вратата, в случай че Теса се измъкнеше от въжетата и отново опиташе да избяга.