Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Тя се освободи от тези спомени и стисна парцаливия розов плат по-силно. Отвори ума си и допусна тъмнината в него, като укрепи връзката между себе си и духа от панделката, който я преведе през сенките. Стаята, в която се намираше, хриптенето на Сестрите на мрака, всичко това изчезна, докато тя следваше духа, а светлината около нея ставаше все по-ярка и се уви около нея като завивка.

Плътта й започна да щипе като от хиляди убождания. Преди това й се бе струвало най-трудната част, в която мислеше, че умира. Сега вече бе свикнала и я изтърпя стоически, макар да трепереше цялата, от главата до петите. Механичният ангел около врата й сякаш започна да тиктака по-бързо и по-бързо, сякаш следваше ритъма на сърцето й. Натискът под кожата й се увеличи. Теса ахна и рязко отвори очи, които преди малко бе затворила, когато усещането достигна своя връх, а след това изчезна.

Бе свършило.

Теса премигна, замаяна. Първият миг след превъплъщението винаги бе като да избършеш очите си от водата след гмуркане. Погледна надолу, за да види как изглежда. Новото й тяло бе слабо, почти крехко, а роклята й висеше свободно, направо метеше пода с краищата й. Ръцете, които стискаше пред себе си, бяха мършави и бледи, с напукани пръсти и изгризани нокти.

Непознати, чужди ръце.

— Как се казваш? — попита госпожа Блек. Тя бе станала на крака и гледаше към Теса с горящите си очи.

Сякаш бе гладна.

Не се наложи Теса да отговоря. Момичето, чието тяло носеше, го направи само, като говореше чрез нея досущ като духовете, които според легендите приказваха чрез медиуми. Но Теса не се смяташе за медиум. Превъплъщението бе нещо много повече от това. По-интимно. По-страшно.

— Ема — отговори тялото, обитавано от Теса. — Госпожица Ема Бейлис, мадам.

— И коя си ти, Ема Бейлис?

Гласът отговори през устата на Теса, а с него дойдоха и виденията. Ема бе родена на „Чийпсайд“ 12 12 Улица в Лондон. — Бел.прев. , в семейство с шест деца. Баща й бе починал, а майка й продаваше мента от една каруца в Ийст Енд 13 13 Район в Лондон, през XIX в., обитаван основно от бедняци. — Бел.прев. . Ема шиеше за пари от малка. Нощем сядаше в малката кухня и шиеше на светлината на лоена свещ. Понякога, когато свещта изгореше и нямаше пари за друга, тя излизаше навън, на улицата, и сядаше под някоя градска газова лампа, за да шие на мъждукащата й светлина…

— Това ли правеше в нощта, когато умря, Ема Бейлис? — попита госпожа Дарк. Сега тя се усмихваше леко и непрестанно облизваше долната си устна, сякаш предчувстваше какъв ще е отговорът.

Теса видя тесни, осеяни със сенки улици, обвити в гъста мъгла. На слабата, жълтеникава светлина ръцете на Ема работеха, малката сребърна игла влизаше отново и отново в плата. Дочу приглушени стъпки в мъглата, усети ръце, които се появиха от сенките и я стиснаха за раменете, за да я повлекат, пищяща от ужас, в мрака. Иглата и платът се изплъзнаха от ръцете й, а панделката бе изтръгната от косите й, докато тя се съпротивляваше. Дочу груб глас в тъмнината…

И тогава в мрака блесна сребърното острие на нож. То прониза плътта й, проля кръвта й. Усети болка като от изгорено и ужас, какъвто не бе изпитвала досега.

Тя изрита мъжа, който я държеше и успя да избие кинжала от ръката му. Взе острието и побягна, препъвайки се, но силите я напускаха, а кръвта изтичаше от раната й толкова бързо…

Тя рухна в една алея и чу съскането на нещо , което я преследваше. Разбра, че то идва за нея.

Помоли се да умре, преди то да я достигне.

Превъплъщението се разпадна като строшено огледало. Теса извика и падна на колене, а овехтялата малка панделка се изплъзна от пръстите й. Ръката й отново бе нейната — тази на Ема бе изчезнала, като захвърлена дреха. Теса отново бе сама в главата си.

Гласът на госпожа Блек долетя сякаш от много далеч.

— Тереза? Къде е Ема?

— Мъртва е — прошепна Теса, — умря в една уличка. Кръвта й изтече.

— Браво — въздъхна доволно госпожа Дарк — много добре, Тереза. Това бе много добро изпълнение.

Теса не отговори. Дрехата й бе подгизнала от кръв, ала не изпитваше болка. Кръвта не бе нейна и такова нещо не й се случваше за първи път. Затвори очи и усети как й се завива свят. Надяваше се да не припадне.

— Трябваше по-рано да свършим това — каза госпожа Блек. — Отдавна се мъчех да разреша проблема с момичето на Бейлис.

Ала госпожа Дарк я прекъсна.

— Не бях убедена, че тя ще може да се справи с това. Помниш какво стана с онази жена, Адамс.