Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Това се случваше всеки ден през първата седмица от престоя на Теса в имението, което наричаше Къщата на мрака, докато един ден тя не разбра, че няма смисъл да се противи и да хаби сили. Сили, които бе по-добре да бъдат съхранени за по-подходящ момент.

— Един момент, Миранда — каза Теса. Слугинята направи непохватен реверанс и излезе от стаята, като затвори вратата зад гърба си.

Теса се изправи и огледа малката стаичка, станала неин затвор през последните шест седмици. Тя бе тясна, с тапети, изрисувани с цветя и почти никаква мебелировка. Имаше само една обикновена чамова маса с бяла покривка, на която се хранеше, тясно месингово легло, на което спеше, напукан умивалник и порцеланово гърне за ежедневната хигиена, рафт на прозореца, върху който да поставя книгите си и на който всяка сутрин издраскваше резка, за да отброява отминаващите дни.

Тя прекоси стаята, за да отиде до огледалото и приглади косите си. Сестрите на мрака, както всъщност те самите предпочитаха да се наричат, искаха тя да е спретната, макар друго във външния й вид да не ги интересуваше. Това не бе толкова лошо, тъй като отражението, което видя, когато се погледна в огледалото, я накара да потръпне. Овално, бледо лице, с дълбоки сиви очи, измъчено и без надежда в изражението. Носеше грозна, черна старомодна дреха, която Сестрите й бяха дали веднага след като бяха пристигнали. Въпреки обещанията им, куфарът с багажа й така и не се появи повече. Сега тази дреха бе единствената, която имаше.

Теса бързо отвърна поглед от огледалото.

Никога досега не й се беше налагало да се извръща от огледало. Макар според всички Нат да бе наследил прословутата красота на майка им, Теса бе съвсем доволна от външния си вид: кафява коса и спокойни, сиви очи. Джейн Еър бе имала кафява коса, както и много други известни героини. Освен това не бе толкова лошо, че е висока. Наистина бе по-висока от повечето момчета на нейната възраст, но леля й Хариет винаги казваше, че елегантната висока жена изглежда царствено.

Сега обаче в нея нямаше нищо царствено. Изглеждаше изпита и опърпана като плашило. Зачуди се дали Нат би я познал, ако я види такава.

Сърцето я заболя, като се сети за него. Нат. Той бе човекът, заради когото правеше всичко това. Понякога й бе толкова мъчно за него, че се чувстваше сякаш е глътнала натрошени стъкла. Без него бе съвсем самичка на този свят. Нямаше си никой друг. Никой, който да го е грижа дали е жива или мъртва. Понякога ужасът на тази мисъл заплашваше да я завладее напълно, да я захвърли в бездънна яма на черен мрак, от който няма измъкване.

Ако никой в света не го е грижа за теб, съществуваш ли наистина?

Ключалката изщрака и прекъсна мислите й. Вратата се отвори и на прага се появи Миранда.

— Време е да дойдете с мен — каза тя — госпожите Блек и Дарк чакат.

Теса я погледна с неприязън. Не можеше да прецени на колко години е Миранда. На деветнайсет? На двайсет и пет? Гладкото й, кръгло лице сякаш нямаше възраст. Косата й, силно опъната назад, имаше цвета на кална вода. Очите й бяха изпъкнали като на жабок и й придаваха изражение, сякаш е постоянно изненадана. Теса реши, че трябва да е роднина с кочияша на Сестрите, който имаше същият неестествен поглед.

Слязоха по стълбите заедно, като Миранда се тътреше с грубата си и недодялана походка. Теса докосна с ръка верижката около врата си, от която висеше механичният ангел. Направи го по навик, както правеше всеки път, преди да види Сестрите на мрака. Някак се успокояваше от чувството, което й носеше украшението, висящо на врата й, затова го държа докато слизаха все по-надолу по етажите. Къщата на мрака беше на няколко етажа, макар че Теса не бе видяла нищо от мрачното имение, освен покоите на Сестрите на мрака, стълбите и коридорите, по които преминаваше към собствената си стая.

Най-сетне слязоха в мазето. То бе усойно и стените лепнеха от неприятна влага, която очевидно не пречеше на Сестрите. Техният кабинет бе право напред, след голяма двойна врата. В другата посока тесен коридор чезнеше в мрака. Теса не знаеше накъде води, но нещо в гъстите сенки я караше да се надява никога да не разбере.

Вратите към кабинета на Сестрите бяха отворени. Миранда не се поколеба, а направо влезе. Теса я последва с огромно нежелание. Мразеше тази стая повече от всяко друго място на света.

Вътре винаги бе горещо и влажно, като в блато, дори навън да бе студено и да валеше. Стените сякаш изпускаха влага и върху тапицерията на столовете бе избуяла плесен. В стаята се долавяше и странна миризма, като от крайбрежията на река Хъдсън в горещ летен ден, смрад на мръсна вода, боклуци и тиня.