Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Уил тръгна в посоката, от която бе долетял гласът на Джем. Той сякаш идваше от тъмнината между два склада, където проблясваше слабо сияние, подобно на премигващите светлинки, греещи над мочурищата.

— Чу ли какво ти казах преди малко? Демонът Шакс си въобразяваше, че може да ме докопа с противните си, огромни щипци, но аз го притиснах в един ъгъл…

— Да, чух те.

Младежът, който се появи в края на уличката, изглеждаше блед на светлината, мъждукаща от уличната лампа — дори по-блед от обикновено, което си бе постижение. Бе гологлав, а това от своя страна веднага привличаше вниманието към косата му, която имаше странен сребрист цвят, като на току-що излят шилинг. Очите му бяха със същия цвят, а леко косото им разположение върху деликатното му, ъгловато лице, бе единственото, издаващо произхода му.

По бялата му риза имаше тъмни петна, а ръцете му бяха лепкави от кръв.

Уил се напрегна.

— Кървиш. Какво се случи?

Джем махна с ръка.

— Кръвта не е моя — отвърна той и обърна глава към алеята зад гърба си, — а нейна.

Уил погледна зад приятеля си, към по-гъстите сенки на улицата. В далечния й ъгъл лежеше сгърчена фигура, сянка в мрака, но когато Уил се взря по-внимателно, различи очертанията на бледа ръка и кичур руса коса.

— Мъртва жена? — попита Уил. — Мундан?

— Всъщност момиче. На не повече от четиринайсет.

Като чу това, Уил започна да ругае с неподозирана вещина. Джем търпеливо го изчака да свърши.

— Трябва да е станало преди малко — каза накрая Уил. — Този отвратителен демон…

— Точно това е странното. Не мисля, че е дело на демона — намръщи се Джем. — Шакс са паразити. Демонът щеше да иска да завлече жертвата до леговището си, за да снесе яйцата си в плътта й, докато е още жива. Ала това момиче е било намушкано няколко пъти. И не мисля, че е станало тук. Просто няма достатъчно кръв на улицата. Била е нападната другаде и е успяла да се довлече дотук, след което е умряла от раните си.

Уил сви устни.

— Но демонът…

— Казвам ти, не е бил демонът. Мисля, че Шакс я е преследвал, но заради нещо друго. Или някой друг.

— Шакс имат силно обоняние — рече Уил. — Чувал съм за магьосници, които ги използват, за да надушват жертвите им. А и това същество сякаш се движеше с някаква цел.

Той погледна отвъд Джем, към нещастната малка фигурка, сгърчена в края на улицата.

— Не си открил оръжието, или…

— Ето го — извади Джем от якето си нож, завит в бял плат.

— Трябва да е мизерикорд 4 4 Мизерикорд — кинжал, използван в средните векове. Наричан „кинжал на милостта“ заради предназначението си, а именно убиването на смъртно ранени рицари, които не могат да бъдат спасени. Известен с изключително тънкото си острие, което прониква през всякакви доспехи. — Бел.прев. или ловен кинжал. Забележи колко е тънко острието.

Уил взе ножа. Острието наистина бе тънко, а дръжката му бе направена от полирана кост. И тя, и острието бяха изцапани със засъхнала кръв. Той се намръщи и започна да чисти ножа с грубия плат на ръкава си, докато символът, издълбан в дръжката, не стана видим — две змии, всяка от които бе захапала опашката на другата, оформяйки съвършен кръг.

— Уроборос 5 5 Древен символ, представляващ змия, захапала опашката си. Символизира вечният кръговрат и значението му е сходно с това на птицата феникс. — Бел.прев. — рече Джем и се наведе така, че да вижда ножа — при това двоен. Какво мислиш, че означава това?

— Краят на света — отвърна Уил, все още взиращ се в кинжала, докато устата му се разтегли в слаба усмивка — и началото.

Джем се намръщи.

— Разбирам символиката, Уилям. Имам предвид какво според теб означава присъствието му?

Вятърът от реката разроши косата на Уил. Той отметна няколко немирни кичура от очите си с нетърпелив жест и отново се зае да изучава ножа.

— Това е символ на алхимиците, а не на долноземците и магьосниците. Обикновено означава, че някой много глупав мундан смята, че магията е неговият еднопосочен билет по пътя към славата и богатството.

— От типа, който приключва жизнения си път като кървава пихтия във вътрешността на някой пентаграм — мрачно добави Джем.

— От типа, който обожава да се вре в долноземската част на града.

След като внимателно уви носната си кърпа около острието, Уил пъхна ножа в джоба на якето си.

— Смяташ ли, че Шарлот ще ме остави да проведа разследването?

— Мислиш, че можем да те оставим с долноземците? В техните леговища, пълни с хазарт, магически пороци и свободомислещи девойки?