Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Грешиш — присви очи Уил, — чух интересни неща за теб, милейди. Слуховете за теб текат сред долноземците като черна река от отрова. Казаха ми, че заедно със сестра ти плащате щедро за телата на мъртви човеци. И не се интересувате откъде идват те.

— Такава врява за няколко мундани — подсмихна се госпожа Дарк и застана до сестра си. Така Уил, стиснал блестящия си меч, се озова между Теса и двете злокобни дами. — Не искаме да се караме с теб, ловецо на сенки. Освен ако ти нямаш такова желание. Нахлу в територията ни и наруши Споразумението. Бихме могли да се оплачем на Клейва…

— Клейвът наистина не одобрява нарушителите. Но особеното е, че обезглавяването и одирането на живи хора одобрява още по-малко. Странно, нали? — попита Уил.

— Хора? — излая госпожа Дарк — Мундани! Не ви пука за тях повече, отколкото на нас.

Тя погледна към Теса.

— Той каза ли ти кой е в действителност? Той дори не е човек…

— А вие понеже сте самата човечност — отвърна с треперещ глас Теса.

— А тя каза ли ти коя е? — намеси се госпожа Блек, обръщайки се към Уил. — За таланта й? За това какво може да прави?

— Нека отгатна — отговори Уил, — има нещо общо с Магистъра, нали?

Госпожа Дарк го погледна подозрително.

— Знаеш за Магистъра? — Сетне погледна Теса. — А, да. Само това, което тя ти е казала. Магистърът, малко ангелче, е по-опасен, отколкото би могъл да си представиш. Той дълго време чака за някой с таланта на Теса. Дори бихме могли да кажем, че той е виновникът за нейното съществувание…

Думите й бяха погълнати от шума, предизвикан от цялата източна стена, която изведнъж се разпадна с гръм и трясък. Изглеждаше досущ като картинките на падналите стени на Йерихон от старата детска Библия на Теса. В един момент стената бе там, а в следващия я нямаше, като на нейно място се бе появила огромна правоъгълна дупка, от която се издигаше като задушлив пушек станалия на прах хоросан.

Госпожа Дарк изпищя тихо и се хвана за полите с костеливите си ръце. Явно, също като Теса, не бе очаквала стената да се срине.

Уил хвана Теса за ръката, придърпа я към себе си и я закри с тялото си, когато парчета камък и хоросан се посипаха върху тях. Докато ръцете му я обгръщаха, тя чу виковете на госпожа Блек.

Теса се размърда в ръцете на Уил, за да види какво става. Госпожа Дарк сочеше с треперещ, все още покрит от ръкавица пръст тъмната дупка в стената. Прахта започваше едва-едва да пада и фигурите, придвижващи се към тях станаха видими. Всяка от тях носеше острие и всяко от тях светеше със същата синкавобяла светлина, като оръжието на Уил. Ангели , помисли си Теса, ала не го каза на глас, такава ярка светлина!

Какво друго можеха да бъдат?

Госпожа Блек нададе остър, пронизителен звук и се спусна напред. Тя вдигна ръце и от тях, подобно на внезапно избухнали фойерверки, изхвърчаха искри. Теса чу как някой — очевидно човек — надава вик, а Уил я пусна, завъртя се и замахна с яркото си оръжие към госпожа Блек. Острието изсвистя във въздуха и се заби в гърдите й. Тя отстъпи назад с крясъци, като се тресеше в конвулсии, след което залитна и падна върху една от отвратителните маси, която се разпадна на купчина от трески и кръв.

Уил се ухили. Усмивката му не бе приятна. След това погледна към Теса. За момент те останаха втренчени един в друг, без да продумат, а после спътниците му нахълтаха и застанаха до него. Бяха двама мъже с тъмни наметала, които размахваха блестящите оръжия и се движеха така бързо, че погледът на Теса се замъгли.

Тя отстъпи към далечната стена, мъчейки се да избегне хаоса в центъра на стаята, където госпожа Дарк сипеше проклятия и задържаше нападателите си с ярките искри енергия, които се сипеха от ръцете й подобно на адски дъжд. Госпожа Блек се гърчеше на пода, а кълба от черен пушек се издигаха от нея, сякаш вътрешностите й горяха.

Теса тръгна към отворената врата, която водеше към коридора, когато усети силни ръце да я хващат и дърпат назад. Тя извика и се опита да се измъкне, но ръцете, хванали я за рамената, бяха неумолими. Теса обърна глава на една страна и захапа ръката, стиснала я за лявото рамо. Някой извика и я пусна. Тя се завъртя и видя висок мъж с рошава червеникава коса да я гледа укорително, притиснал кървящата си лява ръка към гърдите.

— Уил! — оплака се той. — Тя ме ухапа!

— Нима? — отвърна Уил, който, както винаги, изглеждаше развеселен. Той се появи измежду пушеците и пламъците като призован дух от бутилка. Зад него Теса видя втория от спътниците му, мускулест младеж с кафява коса, който бе хванал съпротивляващата се госпожа Дарк. Госпожа Блек приличаше на сгърчена тъмна сянка на земята.