Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Освен може би за себе си — отвърна Шарлот. — Сила като твоята, умението да се превъплъщаваш… Не е чудно, че Сестрите на мрака са искали да се доберат до теб. Други също ще го искат.

— Като вас ли? — рече студено Теса. — Или ще се преструвате, че сте ме допуснали в скъпоценния си Институт по милост?

На лицето на Шарлот се изписа обида. Наистина само за миг, но пък това убеди Теса, повече от всякакви думи, които другата жена би могла да изрече, че може би я е преценила погрешно.

— Не е по милост. Това ми е работата. Нашата работа.

Теса я погледна неразбиращо.

— Може би би било по-добре, ако ти обясним какво представляваме и с какво се занимаваме — каза Шарлот.

— Нефилим. Така Сестрите на мрака нарекоха господин Херондейл — Теса посочи тъмните знаци по ръката на Шарлот. — И вие сте такава, нали? Затова ли носите тези… символи?

Шарлот кимна.

— Аз съм една от нефилимите, ловците на сенки. Ние сме… ако искаш го наречи раса, раса от хора със специални способности. Ние сме по-бързи и по-силни от повечето хора. Умеем да се прикриваме с магически прах. И сме особено умели в това да убиваме демони.

— Демони? Имате предвид, като тези от Ада?

— Има различни вярвания за това откъде идват демоните. Единственото, което знаем със сигурност, е, че те са зли същества. Пътуват през огромни разстояния, за да достигнат този свят и да се хранят от него. Биха го унищожили напълно, изтребвайки всичко живо, ако не им пречехме. — Гласът й звучеше напрегнато. — Както полицията пази хората, така нашата работа е да ги пазим от демони и други свръхестествени създания. Когато се случи престъпление в света на сенките, когато Съглашението на нашия свят е нарушено, трябва да разследваме станалото. Ние изпълняваме Съглашението дори само ако се появи слух, че то е било нарушено. Уил ти е казал за мъртвото момиче, открито в една уличка. Нейното тяло е единственото намерено, но имаше много сигнали за други изчезнали хора. Носят се злокобни слухове за младежи и девойки, изчезващи от улиците на по-бедните квартали на града. Да се използва магия за убийство на човешки същества е нарушение на Съглашението и е обект на нашето внимание.

— Господин Херондейл изглежда много млад за полицай.

— Ловците на сенки бързо порастват, а и Уил не бе сам в разследването — Шарлот звучеше така, сякаш не желае да навлиза в подробности. — А и ние не се занимаваме само с това. Ние съблюдаваме спазването на Споразумението и изпълняваме Съглашението, което повелява мир между долноземците.

Уил също бе използвал тази дума.

— Долноземци… те откъде идват?

— Долноземците са създания, които имат нещо свръхестествено в произхода си. Вампирите, върколаците, феите и магьосниците — всички те са долноземци.

Теса зяпна. Феите бяха създания от детските приказки, а вампирите — герои от евтини романи на ужасите.

— Те съществуват?

— Ти самата си долноземец — каза Шарлот. — Брат Енох го потвърди. Ала не знаем от какъв вид. Виждаш ли, магията, която притежаваш, твоето умение, не е нещо, което обикновен човек би могъл да направи. Не е дори нещо по силите на някой от нас, ловците на сенки. Уил смята, че най-вероятно си магьосница. Аз също бих предположила това, но всички магьосници имат отличителна черта, която потвърждава, че са такива. Крила, копита, ципи между пръстите или, както бе в случая с госпожа Блек — животински лапи с нокти. Ала ти имаш изцяло човешки вид. И от писмата ти става ясно, че самата ти вярваш, че и двамата ти родители са човеци.

— Човеци? — зяпна отново Теса. — Че какво друго биха могли да бъдат?

Ала преди Шарлот да отговори, вратата се отвори и слабо, тъмнокосо момиче с бяла шапка и престилка влезе вътре, като носеше поднос с чай, който остави на масичката помежду им.

— Благодаря ти. Софи — каза Шарлот, като звучеше облекчена да види момичето. — Това е госпожица Грей. Тя ще бъде наш гост тази вечер.

Софи изправи рамене, обърна се към Теса и направи реверанс.

— Мадам — каза тя и когато вдигна глава, Теса вися лицето й. Явно някога бе притежавала голяма хубост — имаше ярки очи с лешников цвят, гладка кожа и меки, деликатно оформени устни. Ала сега широк, блед и набразден белег минаваше от левия ъгъл на устата и стигаше до слепоочието, като разделяше бузата й на две, и превръщаше чертите й в изкривена маска. Теса се опита да скрие шока от собственото си лице, но разбра, че не е успяла, от начина, по който очите на Софи потъмняха.

— Софи — каза Шарлот, — донесе ли тъмночервената рокля, както те помолих? Би ли я изгладила за Теса?