Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Теса докосна ръкава на роклята с върха на пръста си. Бе от тъмен червен сатен, както бе казала Шарлот, с черни панделки, опасващи кръста и краищата на дрехата. Никога не бе обличала нещо толкова хубаво.

— Да ви помогна ли да се облечете, госпожице? — попита Софи.

Теса си спомни нещо, което леля Хариет винаги бе казвала: „Можеш да опознаеш характера на човека не по това как го описват приятелите му, а по начина, по който се отнася със слугите си.“ Ако Софи смяташе, че Шарлот има добро сърце, може би това бе вярно.

Тя вдигна глава.

— Ще ти бъда задължена, Софи.

Досега никой никога не бе помагал на Теса да се облече, с изключение на леля й. Макар Теса да бе слаба, роклята очевидно бе шита за по-дребно момиче и Софи трябваше да стегне здраво корсета, за да може да се побере в роклята. Дъхът на Теса спря при това действие на прислужницата.

— Госпожа Брануел не одобрява стегнатите корсети — обясни Софи. — Според нея те причиняват умора и главоболие, а един ловец на сенки не може да си позволи да бъде слаб. Но госпожица Джесамин обича силно вталени дрехи и може да бъде много настоятелна.

— Е — каза останалата без дъх Теса, — аз все пак не съм ловец на сенки.

— И това е вярно — съгласи се Софи, закопчавайки дрехата с хитро измислено, подобно на кукичка, копче. — Какво мислите?

Теса се погледна в огледалото и бе смаяна. Роклята определено й бе малка и освен това бе направена така, че да прилепва по тялото. Тя очертаваше фигурата й по почти шокиращ начин, стигайки чак до хълбоците й, където се надигаше от турнюр 16 16 Възглавничка с пълнеж от конски косъм, която служи като подложка на много разкроени и декорирани поли. Била е модерна в края на XIX век. — Бел.прев. . Ръкавите й разкриваха дантели с цвета на шампанско, висящи от маншетите. Изглеждаше по-възрастна, помисли си тя. Нямаше нищо общо с нещастното плашило, което я бе гледало от огледалото в Къщата на мрака. Но и бе малко непозната за самата себе си.

Ами ако след някое от превъплъщенията не съм се върнала в истинския си вид? Ако това дори не е моето лице?

Мисълта я паникьоса до такава степен, че се уплаши да не припадне.

— Малко сте бледа — каза Софи, докато изучаваше отражението на Теса с критичен поглед. Не изглеждаше обаче много изненадана от това, колко тясна е дрехата. — Можете да се ощипете по бузите, за да им придадете малко цвят. Така прави госпожица Джесамин.

След като изпълни съвета и благодари на Софи, Теса излезе от стаята и се озова в дълъг каменен коридор. Шарлот я очакваше. Тя тръгна незабавно, следвана от леко накуцващата Теса. Черните копринени обувки, въпреки ниските си токове, не бяха най-доброто за натъртените й нозе.

Отвътре Институтът напомняше на замък — таванът изчезваше в сумрака, а по стените висяха гоблени. Поне Теса си мислеше, че отвътре замъците изглеждат така. Гоблените изобразяваха мотиви на звезди, мечове и руни, идентични с тези, които бе видяла татуирани по Уил и Шарлот. Имаше и едно постоянно повтарящо се изображение, на ангел, излизащ от езеро, който държи меч в едната си ръка и бокал в другата.

— Някога тук е имало църква — отговори Шарлот на неизказания въпрос на Теса, — „Малките Вси Светии“ 17 17 Известна църква в Лондон, изгоряла по време на големия пожар заедно с „Големите Вси Светии“. За разлика от другата църква обаче, „Малките Вси Светии“ така и не била възстановена. Руините й биват напълно унищожени по време на бомбардировките, които самолетите на Третия райх извършват над Лондон по време на Втората световна война. — Бел.прев. . Изгоряла по време на големия пожар в Лондон 18 18 Ужасен пожар, опустошил Лондон между 2 и 5 септември 1666 година. — Бел.прев. . Купихме земята след това и построихме Института върху руините. За нас е добре да сме на свята земя.

— На хората не им ли се е сторило странно, че строите върху останките на стара църква? — попита Теса, която почти подтичваше, за да не изостане.

— Те не знаят. Мунданите, както наричаме обикновените хора, не знаят какво правим — обясни Шарлот. — На тях мястото им изглежда пусто. А и мунданите не се интересуват от неща, които не ги засягат пряко. — Тя се обърна към Теса и я въведе през една врата в широка, ярко осветена стая.

— Стигнахме.

Теса премигна от силната светлина. Стаята бе голяма, достатъчна, за да побере маса за двайсет души. Огромна газена лампа висеше от тавана и осветяваше помещението с жълтеникав блясък. Над бюфет, пълен със скъп на вид китайски порцелан, висеше златисто огледало, отразяващо стаята по дължина. Малка стъклена ваза, пълна с бели цветя, красеше центъра на масата. Всичко бе подредено с вкус и изглеждаше съвсем обикновено. В стаята нямаше нищо, което да подсказва какви хора обитават къщата.