Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Прислужницата кимна, отиде към гардероба и се обърна към Теса:

— Позволих си да взема една от старите рокли на Джесамин за вас. Дрехите, които носехте, бяха съсипани.

— Много благодаря — отвърна неловко Теса. Не искаше да се чувства благодарна. Сестрите също се бяха престрували, че й правят услуга, а в крайна сметка какво излезе…

— Госпожице Грей — погледна я сериозно Шарлот, — ловците на сенки не са врагове на долноземците. Нашето примирие наистина е деликатно, но по мое мнение трябва да се доверяваме на долноземците. Нещо повече, мисля, че в тях е ключът към окончателната победа над изчадията от демоничните измерения. Бих ли могла да сторя нещо, с което да те убедя, че не възнамеряваме да те използваме?

— Аз… — Теса си пое дълбоко въздух — когато Сестрите на мрака за пръв път ми казаха каква сила имам, реших, че са луди. Казах им, че такива неща просто не съществуват. След това, когато се убедих, че съществуват, помислих, че съм попаднала в някакъв кошмар. И тогава дойде господин Херондейл. Той знаеше тайните на магията и имаше сияен камък. Реших, ето, има някой, който ще ти помогне. — Погледна към Шарлот. — Ала вие не знаете защо съм такава, дори не знаете какво съм. А щом дори вие нямате представа…

— Знанието за това, какъв е светът, как изглежда в действителност, е… трудно — каза Шарлот. — Повечето хора никога не научават истината. Повечето не биха могли да я понесат. Ала аз прочетох писмата ти. Знам, че си силно момиче. Преживяла си неща, които биха убили друг.

— Нямах никакъв избор. Направих го заради брат си. Те щяха да го убият.

— Някои хора биха допуснали това — Шарлот внимателно изрече думите. — Но от писмата ти научих, че не си си го и помисляла.

Тя се приведе напред.

— Научих също, че не познаваш никого в Лондон, и че с изключение на брат си, нямаш живи роднини.

Когато Теса не отговори, Шарлот продължи:

— Имаш ли някаква идея къде може да е брат ти? Мислиш ли, че може да е загинал?

Дъхът на Теса секна.

— Госпожо Брануел! — Софи, която почистваше една виненочервена рокля с четка, бе изрекла думите с критичен тон, който изненада Теса. Прислугата нямаше право да поправя хората, които са я наели. Бе научила това от книгите, които четеше.

Но Шарлот изглеждаше просто унила.

— Софи е моят ангел хранител — каза тя. — Понякога съм прекалено откровена. Мислех, че може би знаеш нещо, което не си написала в писмата си, нещо, което да ни помогне да открием къде е.

Теса поклати глава.

— Сестрите на мрака ми казаха, че е затворен на безопасно място. Предполагам, че все още е там. Но нямам идея как да го намеря.

— Може би бихме могли да ти помогнем.

— Не искам услуги от вас. Не искам да ме подслонявате — каза Теса, знаейки, че изрича плоска лъжа. — Ще си намеря друго място, където да отида.

— Вече ти казах, това ни е работата. Съглашението ни принуждава да помагаме на долноземците както можем. Да те изхвърлим на улицата би било нарушение на Споразумението, а то е нещо, с което трябва са се съобразяваме — твърдо отвърна Шарлот.

— И не искате нищо в замяна? — попита Теса подигравателно. — Не искате да използвам моята… способност? Не искате да се превъплъщавам?

— Ако не желаеш да използваш силите си, няма да те караме насила. Макар лично аз да смятам, че би било от полза за теб, да се научиш как да контролираш и използваш…

— НЕ! — извика Теса толкова силно, че Софи подскочи и изпусна четката. Шарлот погледна към нея, а след това върна погледа си върху Теса.

— Както желаеш — отвърна тя. — Има и други начини, с които можеш да ни помогнеш. Сигурна съм, че знаеш много неща, за които не си писала в писмата си. В замяна, бихме могли да ти помогнем да намериш брат си.

Теса вдигна глава.

— Бихте направили това?

— Имаш думата ми — Шарлот се изправи.

Никоя от двете не бе докоснала чая върху подноса.

— Софи, би ли помогнала на госпожица Грей да се облече и след това да я доведеш на вечеря?

— Вечеря? — след всички истории за нефилими, долноземци, феи, вампири и демони, идеята за вечеря бе почти шокираща със своята обикновеност.

— Разбира се. Почти седем часът е. С Уил вече сте се запознали, сега ще видиш и останалите. Тогава може би ще се увериш, че можеш да ни имаш доверие.

С леко кимване Шарлот излезе от стаята. Докато вратата се затваряше, Теса поклати безмълвно глава. Леля Хариет й се бе струвала властна жена, ала бледнееше в сравнение с Шарлот Брануел.

— Изглежда строга, но всъщност е много, много мила — каза Софи, докато поставяше на леглото дрехата, която Теса трябваше да облече. — Не познавам някой с по-добро сърце.