Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Хенри седна, погледна към Теса и премигна.

— Но аз ви познавам! — каза той. — Вие ме ухапахте!

Звучеше странно доволен от този факт, като че бе някакъв особено приятен спомен, който двамата бяха споделили.

Шарлот погледна отчаяно към мъжа си.

— Попита ли госпожица Грей за клуб „Пандемониум“? — намеси се Уил.

Клуб „Пандемониум“ , спомни си Теса.

— Чувала съм това име. Бе изписано върху каретата на госпожа Дарк — каза тя.

— Това е организация — обясни Шарлот с въздишка, — много стара организация на мундани, които се интересуват от изкуството на магията. На срещите си правят заклинания и се опитват да призовават демони и духове.

Джесамин изсумтя.

— Не знам защо си правят труда да се занимават с магии, да се носят насам-натам закачулени и да палят малки огньове. Това е нелепо.

— О, те правят много повече — отвърна Уил. — Властта им сред долноземците е по-голяма, отколкото предполагате. Много богати и влиятелни хора са членове…

— Което прави всичко това още по-глупаво — Джесамин разтърси косата си. — Имат пари, имат власт. Защо им е да се занимават с магии?

— Добър въпрос — каза Шарлот. — Мунданите, които се замесват в неща, които не разбират, често имат злощастен край.

Уил сви рамене.

— Докато търсех произхода на символа, изобразен върху ножа, който намерихме с Джем в онази уличка, ме насочиха към клуб „Пандемониум“. Членовете му пък от своя страна ми казаха за Сестрите на мрака. Двете змии са техния символ. Те контролират тайни свърталища за хазарт, посещавани от долноземци. Там примамват и мундани, които губят всичките си пари в омагьосани игри. Когато мунданите задлъжнеят, Сестрите на мрака събират дълговете им. С лихвите. — Уил погледна към Шарлот. — Занимават се и с други, по-неприятни работи. Например, според слуховете, къщата, в която държаха Теса, е била бордей. Клиентите били мундани с по-нетрадиционни вкусове.

— Уил, не съм съвсем сигурна, че… — започна предпазливо Шарлот.

— Хммм — прекъсна я Джесамин, — нищо чудно, че толкова искаше да отидеш там, Уилям.

Ако се надяваше с това да подразни Уил, не се получи. Все едно не си бе отваряла устата. Не й обърна никакво внимание. Вместо това гледаше към Теса, с леко повдигнати вежди.

— Обидих ли ви с нещо, госпожице Грей? Не смятам, че след всичко, което сте видели, ще се шокирате така лесно.

— Не сте ме обидили, господин Херондейл — въпреки думите си, Теса почувства как бузите й пламват. Добре възпитаните млади дами не знаеха какво означава думата бордей, а и да знаеха, не биха говорили по темата в компания. Убийството си е убийство, но това… — Не знам обаче как мястото би могло да е такова — каза тя с цялата твърдост, на която бе способна. — Никой нито влизаше, нито излизаше, освен слугинята и кочияша. Не знам дали някой друг живееше там.

— Когато аз дойдох, вече нямаше никой — съгласи се Уилям. — Вероятно са прекратили дейността си, за да останете изолирана. — Той погледна към Шарлот. — Смяташ ли, че братът на госпожица Грей има същите умения като нея? Затова ли Сестрите на мрака са пленили първо него?

Теса го прекъсна, доволна от смяната на темата.

— Брат ми никога не е показвал, че владее подобно умение. Но пък, докато не ме намериха Сестрите на мрака, същото важеше и за мен.

— А какво е вашето умение? — попита Джесамин — Шарлот не казва.

— Джесамин! — скара й се Шарлот.

— Според мен тя няма такова — продължи обаче Джесамин. — Мисля, че е една малка кифла, която смята, че ако я мислим за долноземка, ще се грижим за нея заради Споразумението.

Теса стисна зъби. Спомни си думите на леля Хариет, която й казваше: „Не си изпускай нервите, Теса“ и „Не се бий с брат си, само защото те дразни“.

Но не й пукаше. Всички я зяпаха — Хенри с любопитните си лешникови очи, Шарлот с поглед, остър като стомана, Джесамин със зле прикрито презрение, Уил, студено, но в същото време и развеселено.

Ами ако всички мислеха като Джесамин? Дори и Шарлот? Ами ако смятаха, че тя е просякиня? Леля Хариет би одобрила приемането на милостиня по-малко дори и от изпуснатите нерви.

Пръв проговори Уил. Той се приведе напред и я погледна право в очите.

— Можете да го запазите в тайна — меко каза той, — но тайните имат своята цена. Понякога тя е твърде висока.

Теса повдигна глава.

— Няма нужда да е тайна. Но би било по-лесно да ви покажа, отколкото да ви разкажа за умението си.

— Чудесно! — възкликна Хенри, доволен. — Обичам да ми показват разни неща. Имате ли нужда от нещо, например лампа за духове или…