Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Като видя погледа му, Нат се усмихна.

— Никой, освен ловците на сенки, не може да го докосне — каза той. — Поне никой жив. Но автоматонът не е такъв, нали?

— Затова ли е всичко? — попита Джем смаян. — Заради Пиксиса? Но за какво ви е той?

— Господарят ми иска демоничните енергии, което значи, че ще ги получи — тържествено обяви Нат. — И няма да забрави и онзи, който му ги е поднесъл.

Джем поклати глава.

— И какво мислиш, че ще ти даде? А какво ти е дал, за да предадеш сестра си? Трийсет сребърника?

Лицето на Нат се изкриви. За миг на Джем му се стори, че може да види какво наистина се крие под красивата маска — нещо зло и отвратително, което почти го накара да отстъпи назад и да повърне.

— Онова нещо не е моя сестра.

— Наистина е трудно да се повярва — каза Джем, без да си прави труда да крие презрението в гласа си, — че ти и Теса имате каквото и да било общо, дори капка кръв. Тя е толкова по-прекрасна от теб.

Очите на Натаниъл се присвиха.

— Тя не е моя грижа. Принадлежи на Мортмейн.

— Виж, не знам какво ти е обещал Мортмейн — каза Джем, — но ти гарантирам, че ако нараниш Джесамин или Софи и отнесеш Пиксиса извън територията на Института, Клейвът ще тръгне по петите ти. Ще те намерят. И ще те убият.

Натаниъл бавно поклати глава.

— Все още не разбираш, никой от нефилимите не разбира. Вие можете най-много да ми подарите живота. Но Магистърът ми обещава вечен живот. — Той се обърна към механичното създание от лявата си страна, това, което не държеше Пиксиса. — Убий го — нареди той.

Автоматонът се спусна към Джем. Беше по-бърз от съществата, с които се беше сблъскал на моста „Блекфрайърс“. Едва успя да отключи острието в края на бастуна си и да го вдигне, преди нещото да връхлети върху него. Създанието изскърца като спирачка на влак, когато Джем заби острието право в гърдите му, разкъсвайки метала. Създанието се олюля, изпускайки фойерверк от искри.

Нат, върху когото се посипаха, извика и отстъпи назад, тупайки пламъчетата, прогарящи дупки в дрехите му. Джем използва тази възможност, за да изкачи две стъпала и да удари Нат в гърба, поваляйки го на колене. Нат се обърна към своя механичен защитник, но съществото се клатушкаше по стъпалата, а от гърдите му продължаваха да хвърчат искри. Бе очевидно, че Джем е повредил някой от главните му механизми. Автоматонът, който държеше Пиксиса, стоеше неподвижен като статуя. Нат определено не бе сред приоритетите му.

— Пуснете ги! — кресна Нат на механичните същества, които държаха Софи и Джесамин. — Убийте ловеца! Убийте го, не чувате ли?

Освободени, Джесамин и Софи паднаха на земята стенейки. Облекчението на Джем обаче не трая дълго, тъй като двойката автоматони се насочи към него с невероятна скорост. Той замахна да посече единия с бастуна си. Нещото отскочи назад, а другият вдигна ръка, която всъщност представляваше просто парче метал, чиито краища бяха назъбени като трион…

Зад Джем някой извика. Покрай него профуча Хенри, въртейки огромен двуостър меч. Той замахна и отсече ръката на автоматона, която хвръкна настрани. Тя падна на земята, изпускайки искри, след което избухна в пламъци.

— Джем! — извика Шарлот предупредително.

Той се завъртя и видя другия автоматон да го напада в гръб. Той преряза гърлото на създанието с острието на бастуна си, прекъсвайки медните тръбички, а Шарлот посече коленете му. Съществото се свлече на земята без крака. Джем се обърна и видя как Хенри, чиято рижава коса бе залепнала от пот по челото му, отпуска меча си. Автоматонът, който го бе нападнал, сега представляваше купчина метал на земята.

Всъщност, парчета от механизмите имаше из целия двор. Някои от тях още горяха, като паднали звезди. Джесамин и Софи се бяха сгушили една до друга. Джесамин придържаше другото момиче, по чиято шия тъмнееха синини. Джесамин срещна погледа на Джем и на него му се стори, че за пръв път тя изглежда щастлива да ги види.

— Натаниъл избяга — каза тя. — Изчезна с онова създание и Пиксиса.

— Не разбирам — окървавеното лице на Шарлот издаваше шока й, — братът на Теса…

— Всичко, което ни разказа, е лъжа — обясни Джесамин. — Цялата история с вампирите е била, за да отвлекат вниманието ви.

— Мили Боже — рече Шарлот, — значи Де Куинси е казвал истината… — Тя поклати глава, сякаш за да я отърси от паяжини. — Когато пристигнахме в имението му в Челси, го намерихме с няколко вампира, не повече от шест или седем. Нямаше и следа от армията, за която ни бе предупредил Натаниъл, нито пък от механичните същества. Бенедикт уби Де Куинси, но не и преди вампирът да ни се изсмее за това, че го наричаме Магистър. Рече, че Мортмейн ни е направил на глупаци. Мортмейн. А аз си мислех, че той е просто един мундан…