Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Хенри седна на горното стъпало. Огромният меч издрънча.

— Това е катастрофа.

— Уил и Теса къде са? — попита Шарлот замаяна.

— Теса е в Храма с Мортмейн. А Уил… — Джесамин поклати глава, — дори не знаех, че е тук.

— Той е вътре — каза Джем и погледна към Института. Спомни си кошмара, преживян под въздействието на отровата, как Институтът е обхванат от пламъци, над Лондон се издигат пушеци, а огромни механични чудовища, подобни на паяци, рушат сградите. — Отишъл е за Теса.

Кръвта се отдръпна от лицето на Мортмейн.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита той, като тръгна към нея.

Теса опря острието до гърдите си и натисна. Болката бе остра, внезапна. Дрехата й се обагри с кръв.

— Не приближавайте повече.

Мортмейн се спря, а лицето му се изкриви от бяс.

— Защо си мислите, че ме е грижа дали ще умрете или не, госпожице Грей?

— Сам казахте, че сте ме създали — каза Теса — по някаква причина сте пожелали да съществувам. Цените ме достатъчно, за да наредите на Сестрите на мрака да не ме нараняват трайно. Някак си съм важна за вас. Не самата аз, разбира се, а това, което умея. Затова ви е грижа.

Усещаше как кръвта, топла и влажна, се стича по кожата й. Но болката бе нищо пред удовлетворението да види страха, изписан по лицето на Мортмейн.

Той процеди през зъби.

— Какво искате от мен?

— Не. Вие кажете какво искате от мен. Кажете ми. Защо сте ме създали? Кои са истинските ми родители? Майка ми наистина ли е моя майка? Баща ми — мой баща? Защо съм такава, каквато съм, а Нат е просто човек? Защо не е като мен?

— Натаниъл е ваш брат само наполовина. Той не е нищо повече от човек, при това не от най-великите. Не тъжете, че не сте като него.

— Тогава… — Теса замлъкна. Сърцето й биеше бясно. — Майка ми няма как да е била демон — каза тихо тя, — или каквото и да е било неестествено, защото леля Хариет бе нейна сестра и бе само човек. Трябва да е бил баща ми. Баща ми демон ли е?

Мортмейн се ухили внезапно и грозно.

— Свалете ножа и ще отговоря на всичките ви въпроси. Може дори да призовем съществото, което е ваш баща, ако толкова държите да го видите.

— Значи съм магьосница — каза Теса. Гърлото й пресъхна. — Това ли се опитвате да ми кажете?

Бледите очи на Мортмейн бяха изпълнени с презрение.

— Щом държите на термина — каза той, — предполагам, че да.

Теса чу ясно гласа на Магнус Бейн в ума си. „О, магьосница си, довери ми се.“ И все пак…

— Не мога да повярвам — каза Теса. — Майка ми, тя никога не би… с демон.

— Тя нямаше представа — рече Мортмейн почти съжалително, — така и не разбра, че е изневерила на баща ви.

Стомахът на Теса се преобърна. Това не бе нещо, което я изненадваше, което да не бе допускала. Но да го чуе изречено, бе друга работа.

— Но ако е мислела, че е с баща ми, който не е мой баща, а истинският ми баща е демон — каза тя, — защо не нося белег като другите магьосници?

Очите на Мортмейн блеснаха злобно.

— Наистина, защо не? Може би защото майка ви също нямаше идея какво е. Не повече от вас.

— Какво искате да кажете? Майка ми беше човек!

Мортмейн поклати глава.

— Госпожице Грей, продължавате да задавате грешни въпроси. Трябва да разберете, че вашата поява на белия свят бе предварително запланувана. Планът е започнал преди мен, аз просто го изпълних, знаейки, че създавам нещо уникално на този свят. Нещо, което ще принадлежи на мен. Със знанието, че един ден ще се омъжите за мен. И ще сте моя завинаги.

Теса го погледна ужасена.

— Но защо? Вие не ме обичате. Не ме познавате. Дори нямахте представа как изглеждам! Ами ако бях грозна?

— Нямаше да има значение. Можете да сте хубава или грозна, каквато си поискате. Лицето, което носите сега, е едно от хилядите възможни. Кога ще научите, че истинска Теса Грей не съществува?

— Излезте! — нареди Теса.

Мортмейн я погледна невярващо с бледите си очи.

— Какво казахте?

— Излезте! Напуснете Института! Отведете чудовищата си надалеч. Или ще се пронижа в сърцето.

За миг той се поколеба. Ръцете му се свиваха и отпускаха. Това бе като да направи мигновено бизнес решение — да купува или да продава? Да направи инвестиция или да разшири бизнеса си? Бе човек, свикнал да преценява нещата на момента, даде си сметка Теса. А тя бе само едно момиче. Какъв шанс имаше да го надхитри?

Той бавно поклати глава.

— Не вярвам, че ще го направите. Може и да сте магьосница, но все още сте едно малко момиче. Крехка млада жена — той направи крачка към нея — насилието не е в природата ви.