Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Сбогом, приятелю Томас — той се протегна, за да затвори очите на момчето. — Аве…

Една ръка го хвана за китката. Смаян, Уил погледна надолу, когато Томас отвори широко очи, бледи от приближаващата смърт.

— Недей — каза той с видимо усилие, — аз не съм ловец на сенки.

— Защитил си Института — отвърна Уил, — справил си се не по-зле, от който и да било от нас.

— Не — Томас притвори очи изтощен. Гърдите му едва се надигаха. Ризата му бе поаленяла от кръвта. — Ти щеше да ги прогониш, господарю Уил. Знам, че щеше.

— Томас — прошепна Уил.

Искаше да каже — не говори и всичко ще се оправи, когато другите се върнат. Но Томас нямаше да се оправи, никога вече. На Уил му се прииска Джем да е тук вместо него. Джем бе този, който трябва да е до теб, когато умираш. Джем можеше да говори така, че всичко да изглежда наред, докато Уил смяташе, че са малко ситуациите, в които не влошава положението.

— Тя е жива — промълви Томас, без да отваря очи.

— Моля? — изненада се Уил.

— Тази, за която се върна. Теса. Тя е със Софи — Томас говореше, сякаш е ясно на всички, че Уил се е върнал за Теса. Изкашля се и от устата му бликна кръв, която се стече надолу по брадичката. Но той изглежда не забеляза. — Погрижи се за Софи, Уил. Софи е…

Но Уил така и не разбра каква е Софи, хватката на Томас внезапно отслабна. Ръката му се отпусна и удари каменния под с грозен звук. Уил отстъпи назад. Бе виждал смъртта много пъти и знаеше как настъпва. Нямаше нужда да затваря очите на Томас, той вече ги бе склопил.

— Спи, тогава — каза той, — добри и верни служителю на нефилимите. Благодаря ти за всичко.

Това не бе достатъчно. Изобщо. Но бе всичко, което можеше да направи. Уил се изправи на крака и се затича по стълбите.

Вратите зад механичните създания се затвориха и в Храма настана тишина. Теса можеше да чуе как водата ромони във фонтана зад нея.

Мортмейн я гледаше спокойно. Той не бе страшен на вид. Поне не още. Дребен, обикновен на вид човечец, с тъмна коса, посивяваща по слепоочията, със странни светли очи.

— Госпожице Грей — каза той, — надявах се, че първата ни среща ще бъде при по-приятни обстоятелства.

Очите на Теса пламнаха.

— Какво сте вие? Магьосник?

Усмивката му бе механична, без никаква емоция.

— Просто човек, госпожице Грей.

— Но вие правите магии — каза тя, — говорите с гласа на Уил…

— Всеки може да се научи да имитира гласове, с достатъчно тренировки — каза той. — Това е прост трик, като ловкостта на ръцете. Ала никой не го очаква. Най-малко ловците на сенки. Те смятат, че хората не стават за нищо.

— Не — прошепна Теса, — не смятат така.

Устата му се изкриви.

— Колко бързо се научихте да обичате естествените си врагове. Скоро ще ви отуча от това — той пристъпи напред, а Теса направи крачка назад. — Няма да ви нараня. Просто искам да ви покажа нещо.

Той бръкна в джоба на палтото си и извади красив златен часовник, висящ на дебела златна верижка.

Сякаш се чуди колко е часът. Теса усети безумен порив да се изсмее, но го потисна.

Той й подаде часовника.

— Госпожице Грей, моля вземете това.

Тя го изгледа.

— Не искам.

Той отново пристъпи към нея. Теса заотстъпва, докато полите й не опряха в ръба на фонтана.

— Вземете часовника, госпожице Грей.

Теса поклати глава.

— Вземете го — настоя той, — или ще извикам отново механичните ми слуги и ще им заповядам да стискат вратлетата на вашите приятелки, докато не умрат. Трябва само да отида до вратата и да ги извикам. Изборът е ваш.

Теса усети, че ще повърне. Погледна часовника, висящ на златната си верижка. Определено не беше навит. Стрелките явно отдавна не се въртяха. С елегантен шрифт на гърба му бяха изписани инициалите Дж. Т. С .

— Защо? — прошепна тя. — Защо искате да го взема?

— Защото искам да се превъплътите — каза Мортмейн.

Теса надигна глава и го погледна невярващо.

— Моля?

— Часовникът принадлежеше на някого — каза той, — когото много бих искал да срещна отново — гласът му бе спокоен, но в него имаше прикрита яростна нотка, която ужаси Теса повече от всеки гневен изблик. — Зная, че Сестрите на мрака са ви обучили. Зная за силите ви. Вие сте единствената в света, която може да направи това. Знам го, защото аз ви създадох.

— Вие сте ме създали? — изуми се Теса. — Нямате предвид… не може да сте ми баща.

— Баща? — Мортмейн се изсмя късо. — Аз съм човек, не долноземец. В мен няма нищо демонично, нито си лягам с такива същества. Между нас няма кръвна връзка, госпожице Грей. И все пак ако не бях аз, вас нямаше да ви има.