Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Софи бе застанала до огромните колони. Изглеждаше много мъничка, но гласът й отекна в каменните стени.

— Това не бе никак мило, госпожице.

Джесамин приседна на крайчеца на фонтана, сетне смръщена се изправи на крака. Тя нервно приглади краищата на роклята си, които се бяха навлажнили.

— Може би не е мило, но е вярно. Магистърът е тук само заради Теса.

— Казах на Шарлот, че проблемът е в мен — тихо рече Теса, — казах й да ме отпрати, но тя не пожела.

Джесамин тръсна глава.

— Шарлот е мекушава, също като Хенри. А Уил се възприема като Галахад, винаги готов да се притече на помощ. Същото важи и за Джем. Никой от тях не е особено практичен.

— Предполагам — каза Теса, — че ако зависеше от теб…

— … щеше да видиш вратата и да изхвърчиш на улицата — завърши Джесамин. Сетне видя как я гледа Софи и добави: — Не ме гледай така, Софи. Агата и Томас щяха да са живи, ако аз командвах парада, не е ли така?

Софи пребледня, от което белегът върху бузата й изпъкна яркочервен.

— Томас е мъртъв?

Джесамин изглеждаше така, сякаш е осъзнала, че е направила грешка.

— Не исках да прозвучи така.

Теса я изгледа.

— Какво се случи, Джесамин? Видяхме как те раняват…

— И не направихте нищо по въпроса — каза Джесамин, след което седна на ръба на фонтана, очевидно без повече да я е грижа за състоянието на роклята й.

— Изпаднах в безсъзнание… и когато се събудих, видях, че всички освен Томас са си тръгнали. Дори Мортмейн го нямаше, но съществата му още бяха там. Едно от тях тръгна към мен. Аз потърсих слънчобрана си, но той бе стъпкан и натрошен. Томас бе обграден от онези чудовища. Тръгнах към него, но той ми каза да бягам. И аз… побягнах.

Тя вдигна брадичка сърдито. Очите на Софи блеснаха.

— Оставили сте го там? Самичък?

Джесамин хвърли ножа към стената и той издрънча.

— Аз съм дама, Софи. Естествено е един джентълмен да се пожертва, за да може дамата да е в безопасност.

— Това са глупости! — Софи стисна ръце в юмруци. — Ти си ловец на сенки! А Томас е само мундан! Можеше да му помогнеш! Но не си го сторила… понеже си една егоистка! Ти си… ужасна!

Джесамин възмутено погледна Софи.

— Как смееш да ми говориш с такъв…

Но тя млъкна, когато на вратата на Храма се потропа. После някой отново почука, а след това се чу познат глас.

— Теса! Софи! Аз съм, Уил.

— Слава Богу — каза Джесамин, облекчена колкото от това, че е спасена, толкова и от прекъсването на разговора със Софи. Тя забърза към вратата.

— Уил! Аз съм Джесамин! И аз съм тук!

— Добре ли сте? — Уил звучеше така напрегнат, че сърцето на Теса се сви. — Какво стана? Бързахме от Хайгейт до тук! Видяхме, че вратите на Института са отворени. В името на Ангела, как е могъл Мортмейн да нахлуе вътре?

— Някак си е заобиколил предпазните заклинания — каза Джесамин с горчивина и посегна към дръжката на вратата. — Нямам представа как.

— Това вече няма значение. Той е мъртъв, а механичните му същества са унищожени.

Тонът на Уил бе успокояващ. Защо тогава Теса не се чувстваше спокойна? Тя се обърна към Софи, която намръщена гледаше към вратата. Устните й се движеха, все едно си мърмореше нещо под носа. Софи имаше Зрението, спомни си Теса. Шарлот й бе казала. Чувство за несигурност се надигна и я заля като вълна.

— Джесамин! — извика тя. — Не отваряй вратата…

Но вече бе твърде късно. Вратата зейна отворена. И на прага стоеше Мортмейн, заобиколен от механичните си чудовища.

Слава на Ангела за магическия прах , помисли си Уил. Гледката на момче, яздещо кон без седло по „Фарингтън Роуд“ щеше да предизвика повдигания на вежди дори в голям град като Лондон. Но докато Уил преминаваше, а конят му вдигаше пушилка изпод копитата си, цвилейки и пръхтейки по улиците — никой не им обърна никакво внимание. Дори изглеждаше, сякаш не го виждат. Намираха си и причини, да се отдръпнат от пътя му — кой изпускаше очилата си, кой завиваше, за да не стъпи в локва… и да не бъде стъпкан.

Почти осем километра деляха Хайгейт от Института. С карета този път щеше да отнеме 45 минути, ала на Уил и Балиос им трябваха само 20, за да се завърнат, макар конят да бе облян в пот и да пръхтеше от умора, когато Уил мина през портата на Института и спря пред стълбите.

Сърцето му прескочи един удар. Вратите зееха отворени. Широко отворени, сякаш за да поканят нощта. Това бе строго против Законите на Завета. Той бе прав, нещо се бе объркало.

Слезе от гърба на коня, а ботушите му изтрополиха по плочите. Зачуди се как да върже животното, но след като бе срязал хамута, такъв начин нямаше, а и Балиос изглеждаше готов да го ухапе. Той сви рамене и се изкачи по стъпалата.