Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Но той бе неин брат и тя го обичаше. И сега трябваше да го защити.

Както винаги.

— Джесамин е права — каза тя, като повиши глас, за да ги надвика. — Нямаше да има никакъв смисъл, ако беше отказал на Де Куинси, а и полза от това да спорим, сега също няма. Трябва да узнаем какви са плановете му. Ти знаеш ли нещо, Нат? Каза ли ти какво иска от мен?

Нат поклати глава.

— Щом се съгласих да те извикам, той ме затвори в къщата си. Каза ми да напиша писмо на Мортмейн, че напускам. Горкият човек сигурно е много обиден, че ми предложи работа, а аз се изплюх в лицето му. Де Куинси не ме изпускаше от очи, Теси. Той смяташе да ме държи в плен, докато се добере до теб. Даде на Сестрите на мрака моя пръстен, за да си сигурна, че аз завися от тяхната милост. Отново и отново ми обещаваше, че няма да те нарани, че просто иска Сестрите да те обучат да ползваш силата си. Те му докладваха какво става всеки ден, затова знаех, че си жива. И понеже вече бях в дома му, започнах да наблюдавам как работи клуб „Пандемониум“. Видях, че това е стройна организация със своя йерархия. Най-долу, събиращи огризките, са хора като Мортмейн. Де Куинси и висшестоящите ги държат около себе си заради парите им. И за да ги изкушават да се върнат отново, от време на време им показват по някоя магия. Над тях са създания като Сестрите на мрака и други като тях. Те имат много повече сила и отговорности в клуба и са все свръхестествени същества, хора не се допускат. А на върха е Де Куинси. Останалите го наричат Магистър. Често си организират срещи, на които нисшестоящите, хората, не са поканени. Именно на една такава за пръв път чух за ловците на сенки. Де Куинси ги презира — каза Нат, обръщайки се към Хенри и Шарлот, — той им има зъб. Постоянно говори колко по-хубаво ще бъде, когато ловците бъдат унищожени и долноземците останат свободни да живеят и търгуват в мир…

— Какви глупости! — Хенри изглеждаше искрено обиден. — Не знам какъв мир очаква той без ловците.

— Той каза, че преди не е имало начин да бъдат победени, понеже оръжията им са по-съвършени. Той каза, че според легендата Бог създал нефилимите като такива воини, които никое живо същество да не може да унищожи. И очевидно Де Куинси си е рекъл: „Ами същество, което не е живо?“

— Автоматоните — каза Шарлот, — неговата армия от машини.

Нат изглеждаше озадачен.

— Нима сте ги виждали?

— Няколко от тях нападнаха сестра ти снощи — отговори Уил, — цяло щастие е, че чудовищните ловци на сенки бяха наблизо, за да я спасят.

— Макар че и тя самата не се справяше никак зле — промърмори Джем.

— Знаеш ли нещо за тези машини? — попита трескаво Шарлот, като се приведе напред. — Каквото и да е? Де Куинси спомена ли нещо пред теб?

Нат потъна в стола си.

— Да, но не можах да разбера нищо. Нещо механиката не ми се удава…

— Просто е — каза Хенри с глас, сякаш се опитваше да успокои подплашена котка, — в момента машините на Де Куинси са просто механизми. Трябва да се навиват, като часовници. Но ние намерихме копие от заклинание в библиотеката му, от което разбрахме, че той се опитва да им вдъхне живот, като влее демонична енергия към механичната обвивка.

— А, това! Спомена за това — отговори Натаниъл като дете, доволно, че е могло да отговори правилно в клас. Теса направо видя как ушите на развълнуваните ловци на сенки се наострят. Точно това искаха да научат. — Затова нае Сестрите на мрака, не само заради Теса. Както знаете, те са магьосници. Задачата им бе да разберат какво трябва да се направи. И те разбраха. Неотдавна, само преди няколко седмици.

— Открили са? — Шарлот бе смаяна. — Но тогава какво чака Де Куинси? Защо не ни е нападнал?

Нат погледна първо нейното развълнувано лице, после това на Теса, а сетне и останалите в стаята.

— Но аз мислех, че знаете. Той каза, че обвързващото заклинание може да се направи само при пълнолуние. Когато това стане, Сестрите ще започнат работа и после… Той има дузини от тези създания, складирани в скривалище. Предполагам, ще ги съживи и…

— Пълнолуние? — Шарлот погледна към прозореца и прехапа устни. — Но това е съвсем скоро. Утре вечер, мисля.

Джем се изпъна като струна.

— Ще проверя лунния календар в библиотеката. Връщам се веднага — каза той и изчезна през вратата.

Шарлот се обърна към Нат.

— Сигурен ли си?

Нат кимна и преглътна.

— Когато Теса избяга от Сестрите на мрака, Де Куинси обвини мен за това, макар самият аз да не знаех нищо. Каза ми, че ще остави Децата на нощта да излочат кръвта ми за наказание. Държа ме затворен дни преди сбирката им. Не се интересуваше какво говори пред мен, защото знаеше, че ще умра. Чух го как се хвали, че Сестрите са овладели заклинанието. Че приближава денят, в който нефилимите ще бъдат унищожени, а ръководителите на клуба ще управляват Лондон както си пожелаят.