Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Джем.

— Почакай само за минутка.

Тя се обърна към него. През отворената врата чуваше гласове — приятния баритон на Хенри, нервния фалцет на Джесамин, докато изговаряше името на Нат.

— Какво има?

Той се поколеба. Ръката му върху нейната бе хладна. Пръстите му бяха като тънки стъклени тръбички върху кожата й. Зачуди се дали бузите му, които бяха червени от треската, са по-топли.

— Но сестра ми… — чу се гласът на Нат от стаята. Звучеше нервно. — Тя няма ли да дойде? Къде е?

— Няма значение — с успокоителна усмивка Джем отпусна ръката си. Теса се замисли, но после се обърна и влезе в гостната, следвана от него.

Софи бе коленичила до камината и подклаждаше огъня. Нат си седеше в креслото, а Джесамин го бе завила. Самата тя направо сияеше, седнала до него на една табуретка. Хенри и Шарлот се бяха разположили на кушетката срещу Нат, като Шарлот видимо изгаряше от любопитство. Уил, както обикновено, се бе облегнал на най-близката стена, като успяваше да изглежда ядосан и развеселен.

Джем застана до Уил, а Теса съсредоточи вниманието си върху брат си. Той се бе поуспокоил, когато я бе видял да се връща в стаята, ала продължаваше да изглежда нещастен, като подръпваше одеялото на Джесамин. Теса мина през стаята и седна на дивана до краката му, като едва се сдържа да не го разроши или потупа по рамото. Усещаше погледите на всички върху себе си. И муха да бръмнеше, щеше да се чуе.

— Нат — каза меко тя, — предполагам всички вече са се представили.

Нат, който все още подръпваше завивката, кимна.

— Господин Грей — каза Шарлот, — ние вече разговаряхме с господин Мортмейн. Той ни разказа много за вас. За това колко сте привързан към света на сенките. А и към хазарта.

— Шарлот! — възрази Теса.

Ала Нат пророни.

— Всичко това е вярно, Теси.

— Никой не обвинява брат ти за станалото, Теса — Шарлот звучеше много нежно, когато отново заговори на Нат. — Мортмейн твърди, че вече сте знаели за неговото участие в окултни ритуали, когато сте дошли в Лондон. Откъде разбрахте, че той е член на клуб „Пандемониум“?

Нат се поколеба.

— Господин Грей, просто трябва да разберем какво ви се е случило. Интересът на Де Куинси към вас… Вижте, знаем, че не се чувствате много добре и нямаме желание да ви разпитваме като затворник. И все пак, ако можете да ни предоставите дори малко информация, тя ще бъде изключително важна за нас…

— Шивашките пособия на леля Хариет — каза тихо Нат.

Теса премигна.

— Моля?

Нат продължи, все така тихо.

— Нашата леля Хариет държеше старата кутия за бижута на мама върху нощната масичка до леглото. Каза, че вътре били шивашките й пособия, но аз…

Нат си пое дълбоко дъх и погледна към Теса.

— Бях загазил. Залагах прибързано, изгубих пари, задлъжнях. Не исках ти или леля да узнаете. Спомних си, че мама имаше златна гривна, която носеше, докато бе жива. Помислих, че може да е в тази кутия за бижута и че леля Хариет е прекалено голям инат, за да я продаде. Знаеш я каква е… каква беше. Както и да е, не можах да се отърва от тази мисъл. Знаех, че ако успея да заложа гривната, ще взема достатъчно пари, за да покрия дълговете си. Затова, когато един ден двете с нея бяхте излезли, взех кутията и я претърсих. Естествено, гривната не беше вътре. Но открих второ дъно. В него нямаше нищо ценно, само някакви стари листове. Щом чух, че се прибирате, ги отнесох в стаята си.

Нат спря. Всички го наблюдаваха. След миг Теса, която не можеше да удържи напиращите в нея въпроси, попита:

— И?

— Това бяха страници от дневника на мама — рече Нат. — Имаше няколко липсващи. Ала прочетеното бе достатъчно, за да сглоби странна история. Тя започва с това, че нашите са живеели в Лондон. Баща ми често отивал по работа в офисите на Мортмейн на пристанището, а мама оставала с леля Хариет за компания и се грижела за мен. Току-що съм се бил родил. Тогава, нощ след нощ, баща ми започнал да се прибира все по-притеснен. Разказвал за странни случки в завода — машини, които се повреждали по особен начин, шумове, които ехтяли по всяко време. Една нощ дори пазачът изчезнал. Носели се слухове, че Мортмейн се занимава с окултизъм.

Нат звучеше, сякаш си спомня събитията, а не ги преразказва.

— Първоначално татко не обърнал внимание на слуховете, но после, когато говорил с Мортмейн, онзи признал всичко. Представил го за нещо безобидно, как просто се занимавал с някои заклинания, пентаграми и такива. Казал, че членува в клуб на име „Пандемониум“. Предложил на баща ми да отиде на някоя от сбирките, като доведе и майка ни.