Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Мортмейн ме предупреди с поклащане на главата, ала аз вече бях видял залата за карти. Бях привлечен от игралните маси като нощна пеперуда от лампа. Цяла нощ играх фаро с един вампир, двама върколаци и един рошав магьосник. Онази нощ имах късмет, спечелих много пари и изпих много от шарените, бълбукащи напитки, които се разнасяха из масите върху сребърни подноси. По някое време Мортмейн си тръгна, ала на мен не ми пукаше. Осъмнах в къщата, чувствайки се превъзходно, като господар на света и с покана от Де Куинси да се върна в клуба, когато пожелая.

Естествено, бях глупак. Чувствах се толкова добре, тъй като напитките бяха примесени с магически отвари, водещи до пристрастяване. И ми бе разрешено да спечеля онази нощ. След това, естествено, се върнах без Мортмейн. Ходех всяка нощ. Първоначално печелех стабилно. Затова имах възможност да ви пращам пари, на теб и леля Хариет. Не бе от работата ми при Мортмейн. Ходех от време на време в офиса му, ала не можех да се съсредоточа и върху най-простите задачи. Цялата ми мисъл бе съсредоточена върху това да се върна в клуба, да пийна още от напитките, да спечеля още малко пари. Сетне започнах да губя. Колкото повече губех, толкова по-обсебен бях от желанието да спечеля парите си обратно. Де Куинси ми предложи да играя на вересия и аз започнах да заемам пари. Спрях да ходя на работа. Спях цял ден, играех цяла нощ. Загубих всичко.

Гласът му звучеше някак далечен.

— Когато получих писмото ти, че леля е починала, реших, че това е наказанието ми, Теса. Заради поведението ми. Исках да избягам и да си взема билет, за да се върна в Ню Йорк още същия ден. Ала нямах пари. Отчаян, отидох в клуба, небръснат, окаян и с кървясали очи. Явно приличах на просяк, понеже в този момент Де Куинси дойде при мен със странно предложение. Той ме привика в една стаичка и ми каза, че съм загубил повече пари, отколкото който и да било може да плати. Бе развеселен от това и приличаше на дявол, докато почистваше невидими прашинки от дантелените си маншети, хилейки се насреща ми, разкрил острите си зъби. Попита ме какво бих дал, за да се отърва от дълговете си. Отговорих му: „Всичко“. А той каза: „Какво ще кажеш тогава за сестра ти?“.

Теса усети как косъмчетата на ръцете й настръхват и й стана неудобно от това, че всички я гледат.

— Какво… ти каза той за мен?

— Бях напълно изненадан — рече Нат. — Не помня да бях разказвал за теб пред него, ала толкова често се бях напивал с магическите питиета в клуба и тогава говорехме така свободно…

Чашката в ръката му изтрака в чинийката си. Той ги остави на масата.

— Попитах го какво би искал от сестра ми. Той ми рече, че имал причини да вярва, че едно от децата на мама е… специално. Бил сметнал, че това може да съм аз, но след като ме наблюдавал, установил, че единственото необичайно нещо в мен е глупостта ми.

Гласът на Нат бе пълен с горчивина.

— „Ала сестра ти вече е друго нещо“, рече ми той. „Тя има силите, които ти не притежаваш. Нямам намерение да я наранявам. Тя е прекалено важна“. Аз запелтечих и поисках повече информация, ала той бе непреклонен. Каза ми, че или ще му предам Теса, или ще умра. Дори ми каза какво трябва да направя.

Теса бавно си пое въздух.

— Де Куинси ти е казал да напишеш онова писмо и да ми изпратиш билета за „Мейн“. Да ме доведеш при него.

Очите на Нат я умоляваха да разбере.

— Той ми се закле, че няма да те нарани. Каза ми, че само иска да те обучи да използваш силите си. Че ще ти отдаде полагаемите почести, че ще си по-богата, отколкото можеш да си представиш…

— Ехее, ами то значи нямало проблем — прекъсна го Уил. — На тоя свят няма нищо по-важно от парите — очите му блестяха възмутено. Джем изглеждаше не по-малко отвратен.

— Вината не е на Нат! — сопна се Джесамин. — Не го ли чухте? Де Куинси е щял да го убие. Той е знаел кой е Нат и къде живее. Все някога така или иначе е щял да намери Теса. Нат е щял да умре напразно.

— Това ли е твоят урок по етика, Джес? — попита Уил. — Предполагам, няма нищо общо с това, че точиш лиги по брата на Теса откакто е тук. Вярно, в твоя случай всеки мундан бил свършил работа, независимо колко е безполезен…

Джесамин извика възмутено и се изправи на крака. Шарлот също скочи, опитвайки се да ги накара да млъкнат. Теса обаче не ги слушаше.

Тя гледаше към Нат.

От доста време се досещаше, че брат й е слабохарактерен, че това, което леля й наричаше невинност, всъщност представлява детинска разглезеност. Като първороден син и красавец Нат винаги е бил принца на своето миниатюрно кралство. Осъзнаваше, че макар ролята на закрилник да е на големия брат, всъщност двете с леля й бяха тези, които го бяха защитавали.