Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Уил го попита с напрегнат глас:

— Имаш ли някаква представа къде може да е Де Куинси сега, след като изгорихме къщата му?

Нат изглеждаше изтощен.

— Има скривалище в Челси. Сигурно се спотайва там с верните си вампири. Поне стотина от клана му не бяха в имението онази нощ. Зная къде е мястото. Ще ви го покажа на картата…

Той млъкна, когато Джем нахлу в стаята с очи, пълни с тревога.

— Пълнолунието — каза той, — не е утре, а тази вечер.

Шарлот хукна към библиотеката, за да предупреди Анклава за спешния случай, за който трябваше да се погрижат тази вечер, а Хенри остана в гостната с Натаниъл и останалите. Той бе изненадващо търпелив, докато Нат вбесяващо бавно търсеше на картата мястото, където смяташе, че е скривалището на Де Куинси — къща в Челси, близо до Темза.

— Но не знам точно коя е — рече Нат, — ще трябва да сте внимателни.

— Ние винаги сме внимателни — отвърна Хенри и пренебрегна ироничния поглед на Уил. Не след дълго той го изпрати заедно с Джем в оръжейната, където Томас подготвяше серафимските ками и останалото въоръжение. Теса остана в гостната с Джесамин и Нат, докато Хенри отиде до лабораторията си, за да вземе някои от най-новите си изобретения.

След като другите излязоха, Джесамин започна да пърха около Нат — разпали огъня, донесе му още едно одеяло, което да увие около раменете си, предложи да му почете книга, но той отказа. Теса си помисли, че ако Джесамин очаква да спечели сърцето на Нат като го глези, я чака горчиво разочарование. Нат беше свикнал да е обгрижван. Надали щеше да забележи нещо специално в отношението й.

— Какво ще стане сега? — попита той накрая, почти затрупан от купчината одеяла. — Господин и госпожа Брануел…

— О, наричай ги Хенри и Шарлот. Така правят всички — каза Джесамин.

— Ще уведомят Анклава — това са останалите ловци на сенки в Лондон — къде се намира скривалището на Де Куинси, така че да организират залавянето му — обясни Теса. — Но Нат, наистина не бива да се безпокоиш за това. Трябва да си почиваш.

— Значи само ние ще останем тук? — очите на Нат бяха затворени. — В тази стара, голяма къща. Изглежда странно.

— О, но Уил и Джем няма да ходят с тях — каза Джесамин. — Чух ги да говорят в оръжейната, когато отидох да взема одеялата.

Очите на Нат се отвориха.

— Няма ли? — той звучеше удивен. — Но защо?

— Много са млади — каза Джесамин. — Ловците на сенки навършват пълнолетие на осемнайсет. А при тази толкова опасна мисия, в която участва целият Анклав, младите остават вкъщи.

Теса се почувства странно облекчена, което прикри, като попита бързо:

— Но това е много странно. Те пуснаха Уил и Джем в имението на Де Куинси.

— И тъкмо затова не искат да им позволят сега. Доколкото разбирам, Бенедикт Лайтууд смята, че нападението над Де Куинси се провали, тъй като Джем и Уил не са достатъчно тренирани, макар да ми убягва каква точно вина има Джем. Мен ако питаш, той просто иска да си намери извинение да остави Гейбриъл вкъщи, макар той вече да е навършил осемнайсет. Разглезил го е страхотно. Шарлот ми каза, че е имало случаи, когато цели Анклави са били изтребвани в една-единствена нощ и затова нефилимите са длъжни да оставят по-младите вкъщи, за да продължат делото им, ако се случи най-лошото.

Стомахът на Теса се сви. Но преди да успее да каже нещо, вратата се отвори и влезе Томас. Той носеше купчина сгънати дрехи.

— Това са стари дрехи на господаря Джем — обърна се той към Нат, леко притеснен. — Изглежда, че ще ви станат, а трябва да имате какво да облечете. Ако ме придружите обратно до стаята си, ще проверим дали са ви по мярка.

Джесамин завъртя очи. Теса не знаеше защо. Може би смяташе, че дрехите втора употреба не са достатъчно добри за Нат.

— Благодаря ти, Томас — каза Нат и се изправи на крака. — Трябва да ти поднеса извиненията си за поведението ми по-рано, когато се, ъ-ъ, скрих. Трябва да съм бил много замаян от треската. Нямам друго обяснение.

Томас се изчерви.

— Просто си вършех работата, сър.

— И то много добре — усмихна се уморено Нат.

— Може би трябва да поспиш — предложи Теса, като видя тъмните кръгове под очите на брат си. — Няма какво толкова да правим, докато те се върнат.

— Всъщност — отговори Нат, гледайки ту Теса, ту Джесамин, — мисля, че почивах предостатъчно. Един мъж все някога трябва да се изправи на крака, нали така. Бих хапнал нещо и ще се радвам на малко компания. Бихте ли имали нещо против да се присъединя към вас, след като се преоблека?