Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Тя не го видя да се движи, но усети пръстите му леко да докосват ръката й.

— Теса — каза той, — моля те, не се безпокой. Скоро всичко ще се подреди.

Сърцето й болезнено заудря в ребрата. Какво щеше да се подреди? Не можеше да има предвид това, което тя си мислеше, че има. Сигурно говореше за нещо друго.

— А ти не искаш ли да се върнеш у дома?

Той не помръдна, пръстите му галеха ръката й.

— Никога няма да мога да се върна вкъщи.

— Но защо? — прошепна Теса, но бе прекалено късно. Усети как той се отдръпва от нея. Ръката му се отдели от нейната. — Зная, че родителите ти са дошли до Института, когато си бил на дванайсет, и ти си отказал да ги видиш. Но защо? Какво толкова ужасно са сторили?

— Нищо не са сторили — поклати глава той. — Трябва да тръгвам. Хенри и Шарлот чакат.

— Уил! — каза Теса, но той вече се отдалечаваше, тънка, тъмна сянка, слизаща по стълбите.

— Уил! — извика тя. — Коя е Сесили?

Но него вече го нямаше.

Когато Теса се върна в гостната, видя, че Нат и Джесамин са вече там, а слънцето залязва. Веднага отиде до прозореца и погледна навън. Долу на двора Джем, Хенри, Уил и Шарлот се бяха събрали и хвърляха дълги, тъмни сенки върху стълбите на Института. Хенри поставяше една последна руна иратце върху ръката си, а Шарлот даваше инструкции на Джем и Уил. Джем кимаше, но дори от това разстояние Теса можеше да види, че скръстилият ръце пред гърдите си Уил е недоволен. Иска да отиде с тях , помисли си тя. Не иска да остане тук. Вероятно Джем също искаше да отиде, но не се оплакваше. Това бе разликата между двамата. Поне една от разликите.

— Теси, сигурна ли си, че не искаш да поиграеш? — Нат се обърна към сестра си. Той седеше на креслото, с одеяло, преметнато върху краката. Картите бяха подредени на малка масичка между него и Джесамин, до сребърен сервиз за чай и малка чинийка със сандвичи. Носеше дрехите на Джем, а косата му изглеждаше леко влажна, сякаш я беше мил или търкал с мокра кърпа. Натаниъл беше отслабнал, ала Джем бе така мършав, че ризата стягаше Нат в яката. Въпреки това, Джем беше по-широкоплещестия от двамата и Нат изглеждаше някак по-дребен в жилетката му.

Теса продължаваше да гледа през прозореца. Хенри и Шарлот се качваха в голяма черна карета, върху чиято врата бяха изрисувани горящи факли. Уил и Джем не се виждаха никъде.

— Сигурна е — подсмръкна Джесамин, когато Теса не отговори, — виж я само. Не одобрява.

Теса откъсна поглед от прозореца.

— Нямам нищо против игрите. Но не мисля, че сега им е времето, докато Хенри, Шарлот и останалите рискуват живота си.

— Да, знам, каза го преди малко — Джесамин свали картите си. — Наистина, Теса, това се случва постоянно. Отиват да се бият, след това се връщат. Няма смисъл да се тревожиш.

Теса прехапа устни.

— Трябваше да им кажа довиждане или на добър час, но при цялото това бързане…

— Не се безпокой — рече Уил, който влезе в гостната, следван от Джем, — ловците на сенки не се сбогуват преди битка, нито си пожелават късмет. Трябва да се държиш, сякаш връщането им е сигурно и няма нищо общо с късмета. Нямаме нужда от късмет — продължи Уил, като се тръшна на един стол до Джесамин, която го изгледа кръвнишки. — Та ние имаме задача от Рая, все пак. Щом Бог е на наша страна, за какво ни е късмет? — но гласът му бе пълен с горчивина.

— Не се дръж така печално, Уил — каза Джесамин. — Все пак играем на карти. Можеш да се присъединиш към нас или да млъкнеш.

Уил повдигна вежди.

— На какво играете?

— Папеса Йоана — хладно отвърна Джесамин, докато разбъркваше картите. — Тъкмо обяснявах правилата на господин Грей.

— Госпожица Лъвлис ми каза, че печелиш, когато се отървеш от всички карти. Тоест наопаки на това, с което аз съм свикнал. — Нат се ухили на Джесамин и тя се изкикоти дразнещо.

Уил посочи към димящата чаша зад лакътя на Натаниъл.

— Има ли някакъв чай вътре или пиеш брендито чисто?

Нат се изчерви.

— Брендито възстановява.

— Да — отговори Джем с твърд глас, — пороците.

— О, я стига! Такива сте лицемери. Самият Уил далеч не е въздържател, а Джем… — Джесамин млъкна и прехапа устната си. — Цупите се, защото Хенри и Шарлот не ви взеха със себе си — каза накрая тя, — тъй като сте прекалено млади. — Тя се усмихна на Нат през масата. — Самата аз предпочитам компанията на по-зрели джентълмени.

Нат е точно с две години по-голям от Уил, помисли си Теса. Не със сто. А зрял определено не бе точната дума, с която да го опишеш.