Уил и Джем се обърнаха едновременно. Джем бе видимо доволен да я види, а Уил, разбира се, изглеждаше подразнен, но и леко развеселен.
— Теса, не можа да не си подадеш носа навън — каза Уил и се обърна към Мортмейн. — Това е госпожица Грей. Сестрата на Натаниъл.
Мортмейн изглеждаше смаян.
— Но, да, разбира се! Трябваше да се досетя. Приличате на него. Госпожице Грей…
— Всъщност, не прилича — каза Уил, но тихо, така че Мортмейн едва ли го чу…
— Не може да видите Нат — каза Теса, — не зная за какво сте дошли, господин Мортмейн, но той все още не е достатъчно добре. Трябва да се възстанови от преживяванията си. Не да му се напомня за тях.
Устата на Мортмейн се сви загрижено.
— Не съм дошъл заради момчето — каза той. — Разбрах, че съм го провалил по най-ужасен начин. Госпожа Брануел ми обясни това достатъчно ясно…
— Трябвало е да се погрижите за брат ми — каза Теса. — Оставихте го да потъне без следа в Света на сенките.
Една малка част от разума на Теса бе изненадана от това, че е толкова дръзка, но въпреки това продължи.
— Когато ви е казал, че работи за Де Куинси, е трябвало да сторите нещо. Знаете що за човек е Де Куинси. Ако изобщо може да се нарече човек.
— Зная — Мортмейн сякаш посивя под шапката си, — именно заради това дойдох. Да се опитам да поправя това, което сторих.
— И как смятате да го направите? — попита Джем с ясния си, висок глас. — И защо сега?
Мортмейн погледна към Теса.
— Вашите родители — каза той, — бяха добри, мили хора. Цял живот съжалявах, че ги запознах със Света на сенките. Но в ония години мислех за това като за една прекрасна игра, нещо приятно. Оттогава насам научих повече. За да премахна тази вина от себе си, ще ви кажа това, което знам. Дори ако после се наложи да напусна Англия, за да избегна гнева на Де Куинси.
Той въздъхна.
— Преди много време, Де Куинси направи поръчка за известно количество метални части — спици, лостове, зъбци и други подобни. Така и не го попитах за какво са му. Човек не пита за такива неща Магистъра. Чак когато нефилимите дойдоха при мен, ми хрумна, че това може да е за нещо нередно. Поразпитах колкото бе възможно и моите приятели в клуба ми казаха, че Де Куинси възнамерява да построи армия от механични чудовища, които да унищожат ловците на сенки. — Той поклати глава. — Де Куинси и себеподобните му може и да мразят ловците на сенки, но аз не споделям вижданията му. Аз съм просто един човек и знам, че те са единственото, което стои между мен и свят, в който моят вид е само играчка за демони. Не мога да позволя това, което Де Куинси е замислил.
— Това е добре — каза Уил леко нетърпеливо, — ала не ни казвате нищо ново. Вече знаем всичко това.
— А знаете ли — продължи Мортмейн, — че той плати на две магьоснички, наричани Сестрите на мрака, да създадат обвързващо заклинание, което ще съживи тези създания с демонична енергия?
— Да — каза Джем, — макар да мисля, че е останала само една Сестра. Уил унищожи другата.
— Сестра й я върна с помощта на некромантия — каза Мортмейн. В гласа му прозвуча нещо като триумф, сякаш облекчен от това, че най-сетне знае нещо, за което те нямат представа. — Нанесоха се в едно имение в Хайгейт. Някога то принадлежеше на магьосник, убит от Де Куинси. Дори сега, докато си говорим, те работят върху заклинанието. Ако източниците ми са достоверни, Сестрите на мрака ще се опитат да активират заклинанието тази нощ.
Сините очи на Уил станаха тъмни и замислени.
— Благодаря за информацията — каза той, — но скоро Де Куинси няма да бъде заплаха за нас. Нито пък механичните му чудовища.
Очите на Мортмейн се разшириха.
— Нима Клейвът ще нападне Магистъра още тази нощ?
— Боже — каза Уил, — знаете всички термини, наистина. Много неприятна черта за мундан — той се усмихна мило.
— А, имате предвид, че няма да ми кажете — каза Мортмейн със съжаление. — Е, разбираемо. Но искам да ви помоля още нещо, преди да си тръгна. Трябва да предупредите Анклава, че Де Куинси има на свое разположение стотици механични същества. Цяла армия. В мига, в който Сестрите на мрака завършат заклинанието си, тази армия ще се надигне и ще се присъедини към него. Ако Анклавът иска да го победи, ще е добре да се направи така, че армията да не се надигне. Иначе победата би била почти невъзможна.
Теса погледна Уил ужасено. Не можа да се сдържи. Лицата на момчетата обаче останаха безизразни. Най-накрая Джем попита:
— Имате ли представа за точното местонахождение на Сестрите на мрака, освен това, че са в Хайгейт.
Читать дальше