Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Разбира се, че не! — Джесамин изглеждаше очарована. — Ще помоля Агата да приготви нещо леко и да го донесе тук. А може и да поиграем карти, докато хапваме.

Тя плесна с ръце, когато Томас и Нат излязоха от стаята и се обърна към Теса със светнали очи.

— Ще е толкова забавно!

— Карти? — Теса, която бе онемяла от изненада при предложението на Джесамин, най-сетне успя да продума. — Искаш да играем на карти? Докато Хенри и Шарлот се бият с Де Куинси?

Джесамин тръсна глава.

— И с какво ще им помогнем, ако седим и се вайкаме! Убедена съм, че те самите биха предпочели да се веселим в тяхно отсъствие, а не да кършим ръце.

Теса се намръщи.

— Не мисля обаче — каза тя, — че да играеш карти с Нат, е много уместно, Джесамин. Знаеш добре, че той има… проблеми с хазарта.

— Ние няма да играем за пари — каза ледено Джесамин, — просто приятелска игра на карти. Наистина, Теса, нужно ли е да си толкова закостеняла?

— Да съм какво?… Джесамин, зная, че просто искаш да зарадваш Нат. Но това не е начинът…

— А, виждам. Ти си овладяла до съвършенство умението на ухажването — сопна й се Джесамин. Кафявите й очи блеснаха гневно. — Нима мислиш, че не съм забелязала как зяпаш Уил? Сякаш той… О! — тя вдигна ръце. — Няма значение. Прилошава ми от теб.

След тези думи тя стана и излезе от стаята, като само спря на прага, за да каже:

— И макар да ми е известно, че се вълнуваш слабо от външния си вид, редно е поне да се срешеш, Теса. Косата ти изглежда така, сякаш птица си е свила гнездо в нея!

След това затръшна вратата зад гърба си.

Макар Теса да знаеше, че думите на Джесамин са глупави, те все пак я нараниха. Тя забърза към стаята си, за да измие лицето си и да разреше сплъстената си коса. Погледна бялото си лице в огледалото и се опита да не мисли за това, дали прилича на сестрата от спомените на Нат. Опита се да не мисли за това как се е променила.

Когато свърши, бързо излезе в коридора и се натъкна на Уил, който се бе облегнал небрежно на отсрещната стена. С обичайното за него пренебрежение към добрите маниери, бе облечен само по риза, а над нея имаше две кожени ленти, кръстосани на гърдите му. На гърба си носеше дълго, тънко острие, чиято дръжка се виждаше над рамото му. Във всяка от ръцете си държеше няколко дълги, бели серафимски ками.

— Аз… — гласът на Джесамин проехтя в главата на Теса. „Нима мислиш, че не съм забелязала как зяпаш Уил?“. Магическата светлина светеше съвсем слабо и Теса се надяваше, че той няма да забележи как се изчервява.

— Мислех, че няма да излизаш с Анклава тази вечер — каза тя накрая, по-скоро за да каже нещо.

— Няма. Трябва да занеса оръжията на Шарлот и Хенри в двора. Бенедикт Лайтууд е изпратил каретата си за тях. По-бърза е. Ще дойде всеки момент.

В коридора бе така тъмно, че макар на Теса да й се стори, че Уил се усмихва, не беше сигурна.

— Безпокоиш се за моята безопасност, нали? Или смяташе да ми подариш нещо, което да нося в битката, като Уилфред Айвънхоу?

— Така и не харесах тази книга — каза Теса. — Роуина е такава лигла. Айвънхоу трябваше да избере Ребека.

— Тъмнокосата, а не русата? Наистина?

Вече бе почти сигурна, че се усмихва.

— Уил…

— Да?

— Смяташ ли, че Анклавът ще успее да го убие? Имам предвид Де Куинси.

— Да — отвърна той без колебание, — времето за преговори отмина. Ако си виждала териери в дупка с плъхове 35 35 Кървав спорт от миналото във Великобритания. Кучета се пускат да разкъсват плъхове. — Бел.прев. … но пък едва ли си виждала. Все едно, така ще изглеждат събитията от тази нощ. Клейвът ще се справи с вампирите един по един. Докато ги избие всичките.

— Значи няма да има повече вампири в Лондон?

Уил сви рамене.

— Вампири винаги има. Но кланът на Де Куинси няма да го има.

— И когато това свърши и Магистърът си отиде… повече няма да има причина двамата с Нат да стоим в Института, нали?

— Аз… — Уил изглеждаше искрено изненадан. — Предполагам… да, така е. Предполагам, че би предпочела да се преместиш на някое не така… свирепо място. Може би ще се настаниш в някой от по-хубавите квартали на Лондон. Уестминстърското абатство например…

— Бих предпочела да се върна вкъщи, в Ню Йорк — каза Теса.

Уил не каза нищо. Магическата светлина в коридора бе избледняла съвсем. В сенките тя не можеше да види лицето му.

— Освен ако няма причина да остана — продължи тя, като се чудеше какво ли точно има предвид. Бе по-лесно да говори с Уил така, без да вижда лицето му, само като усеща присъствието му близо до нейното, в тъмния коридор.