Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Те са копелета, всички до един — отвърна Уил, който изглеждаше така, сякаш бе на хиляди километри далеч оттук. Джем му хвърли кос поглед.

— Абсолютно — излая Старкуедър, видимо доволен. — Не че някой трябва да използва такъв език пред дами, естествено. Както вече казах, този Мортмейн имаше възражения срещу смъртта на Ан Шейд, жената на магьосника, твърдеше, че тя не е имала нищо общо с проектите на мъжа си, че не е знаела за тях. Както и, че смъртта й е била незаслужена. Искаше процес за виновния, кого наричаше неин убиец, и искаше да си върне имуществото на родителите си.

— Беше ли Бялата книга сред нещата, за които претендираше? — попита Джем. — Знам, че е престъпление магьосник да притежава подобна книга.

— Беше. След което тя бе върната в библиотеката на Института в Лондон, където без съмнение се намира и днес. Убеден съм, че никой не е възнамерявал да му я даде.

Теса бързо пресметна наум. Ако сега Старкуедър бе на осемдесет и девет, трябва да е бил на двайсет и шест, когато семейство Шейд са били убити.

— Бяхте ли там?

Зачервените му очи затанцуваха срещу нея; тя си даде сметка, че дори и сега, когато бе леко подпийнал, той не искаше да бъде твърде директен.

— Дали съм бил къде?

— Казахте, че една група на Анклава е била изпратена да се разправи със семейство Шейд. Бяхте ли сред участниците?

Той се поколеба, след това сви рамене.

— Да — отвърна той и йоркширският му акцент за момент се засили. — Не ни отне много време да ги хванем. Те не ни очакваха. Ни най-малко. Спомням си ги лежащи в собствената им кръв. За първи път виждах мъртъв магьосник и бях учуден, че кръвта им е червена. Бих могъл да се закълна, че има друг цвят, син или зелен, или някакъв друг — присви той рамене. — Смъкнахме плащовете им, сякаш одирахме кожата на тигър. Дадоха ми ги да ги пазя, по-точно, дадоха ги на баща ми. Слава, слава. Такива бяха онези дни — ухили се като череп и Теса си спомни за спалнята на Синята брада, където той държеше убитите си жени. Имаше чувството, че и двамата бяха много горещи и много студени като цяло.

— Мортмейн не е имал шанс, нали? — тихо каза тя. — С тази молба. Никога не би получил обезщетението си.

— Не, разбира се! — излая Старкуедър. — Пълни глупости, да твърди, че жената не е участвала. Коя жена не е затънала до шия в заниманията на мъжа си? Освен това той дори не е бил техен кръвен син, нали? По-скоро нещо като техен домашен любимец. Обзалагам се, че ако можехме да се поразровим в нещата, щяхме да открием, че баща му го е използвал за резервни части. Щеше да е по-добре без тях. Би трябвало да ни благодари, а не да иска процес.

Старият мъж спря, стигайки до една тежка врата в дъното на коридора, и опря рамо в нея, хилейки се към тях изпод надвисналите си вежди.

— Били ли сте някога в дворец от кристал? Е, добре, това е дори нещо още по-хубаво.

Той отвори вратата и когато влязоха в стаята, навсякъде край тях засия ярка светлина. Очевидно това бе единствената добре осветена стая в това място.

Бе пълна с остъклени витрини и над всяка витрина бе прикрепена лампа с магическа светлина, която осветяваше съдържащото се в нея. Теса видя как гърбът на Уил настръхна, а Джем протегна ръка към нея и ръката му обгърна рамото й по начин, който почти й остави синини.

— Недей — започна той, но тя вече бе успяла да влезе и се взираше във витрините.

Трофеите. Отворен златен медальон, в който се виждаше фотографията на смеещо се дете. Върху медальона имаше засъхнала кръв. Зад нея Старкуедър говореше за изваждане на сребърни куршуми от телата на току-що убити върколаци и стопяването им, за да бъдат излети отново. Имаше купа с точно такива куршуми, в една от витрините — изцапана с кръв купа, пълна с куршуми. Неизброимо количество зъби на вампири, цели редици от тях. Нещо, което приличаше на чаршафи от тънък воал или фин плат, затиснато под стъкло. И само при по-внимателно вглеждане, Теса осъзна, че това бяха крила на феи. Имаше и гоблин, като този, който бяха видели в Хайд Парк с Джесамин, плаващ с отворени очи в огромен буркан с консервираща течност.

И останки от магьосници. Балсамирани ръце със закривени нокти като тези на госпожа Блек. Гладък череп, напълно лишен от плът, наподобяващ човешки, но със зъби на вампир. Стъкленици с помътняла кръв. Старкуедър не спомена колко части от магьосници и най-вече такива с белези на магьосници са били продадени на пазара на долноземците. Теса почувства, че й е горещо и започва да й прилошава, очите й горяха.