Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Джем я погледна загрижено.

— Теса, как се чувстваш? След изминалата нощ… — той не довърши, гласът му се извиси. — Добро утро, господин Старкуедър — каза той бързо, бутайки Уил по рамото, така че той изтърва вилицата си и парченца хляб се посипаха върху цялата чиния.

Старкуедър, който се бе втурнал в стаята, все още облечен в черното наметало, в което бе облечен и миналата нощ, го погледна мрачно.

— Каретата ви очаква в двора — произнесе той накъсано, както обикновено: — Трябва да побързате, ако възнамерявате да се върнете преди вечеря; ще имам нужда от каретата тази вечер. Казах на Готшъл на връщане да ви остави направо на гарата, за да не се бавите. Вярвам, че получихте това, от което имахте нужда.

Това не бе въпрос. Джем кимна.

— Да, господине. Бяхте много благосклонен.

Очите на Старкуедър се спряха отново на Теса, за последен път, преди да се обърне и да напусне с горделива походка стаята, развял плаща си. Теса не можа да изгони от съзнанието си образа на огромната черна граблива птица, може би лешояд. Спомни си за витрините, пълни с трофеи, и потрепери.

— Яж бързо, Теса, докато не си е променил мнението за каретата — посъветва я Уил, но Теса поклати глава.

— Не съм гладна.

— Пийни поне чай — Уил й наля чай и добави мляко и захар; бе много по-сладък, отколкото го обичаше, но подобен жест от страна на Уил бе такава рядкост, че тя го изпи и изяде няколко хапки от хляба. Момчетата излязоха за палтата си и за багажа; откриха плаща, шапката и ръкавиците на Теса и не след дълго се озоваха на стъпалата на входната врата на Института в Йорк, премигвайки на бледата слънчева светлина.

Старкуедър бе удържал на думата си. Каретата му бе там и ги очакваше. Старият кочияш с дълга бяла брада и бяла коса бе вече на мястото си и пушеше пура. Виждайки ги, той я захвърли встрани и потъна още по-навътре в седалката си, а черните му очи гледаха сърдито изпод надвисналите вежди.

— По дяволите, това е старият моряк — каза Уил, — изглежда, се забавлява повече от всеки друг път. — Той се метна в каретата и помогна на Теса да се качи; Джем се качи последен, затваряйки вратата след себе си и навеждайки се през прозореца, за да извика на кочияша да потегля. Теса, която се настани до Уил, усети как рамото й докосна неговото; той се изпъна и тя се дръпна, прехапвайки устни. Миналата нощ сякаш не бе съществувала и той отново се държеше така, сякаш тя бе отрова.

Каретата се понесе напред с рязък тласък, който едва не запрати Теса в обятията му, но тя се вкопчи в прозореца и успя да се задържи на мястото си. Никой не отронваше и дума, докато се движеха по тясната „Стоунгейт Стрийт“, под широка табела, рекламираща кръчмата „Старата звезда“. И Джем, и Уил не говореха, Уил се оживи само за да й каже със сардонична радост, че минават покрай старите стени, където някога е бил входът към града и където са били излагани главите на предателите, забучени върху металната ограда. Теса го погледна, но не отвърна нищо.

След като отминаха стените, градът бързо отстъпи място на селската местност. Пейзажът обаче не бе мек и хълмист, а суров и мрачен. Зелени хълмове, осеяни със сива хвойна, се издигаха към зъберите на тъмни скали. Дълги вериги от тягостни каменни стени, строени, за да подслоняват овце, пресичаха ливадите; тук-там се появяваха отделни самотни постройки. Небето изглеждаше като безкрайна синя шир, върху която с дълги хоризонтални мазки бяха изрисувани сиви облаци.

Теса не би могла да каже колко дълго бяха пътували, когато в далечината се показаха каменните комини на огромно имение. Джем отново показа главата си от прозореца и извика на кочияша; каретата бавно намали ход.

— Но ние още не сме стигнали — озадачено каза Теса. — Ако това е имението Рейвънскар.

— Не можем да стигнем с каретата до входната врата; бъди благоразумна, Тес — каза Уил, когато Джем изскочи от каретата и помогна на Теса да слезе. Обувките й газеха във влажната, кална земя; Уил скочи леко недалеч до нея.

— Трябва да разгледаме мястото. Ще използваме устройството на Хенри, за да видим дали наоколо няма демони. Трябва да сме сигурни, че това не е капан.

— Дали изобщо съоръжението на Хенри функционира ? — Теса повдигна полите на роклята си, за да ги запази от калта, когато тримата тръгнаха по пътя. Хвърли поглед назад и видя кочияша, който почти бе заспал, облегнат назад върху седалката си, с шапка, нахлупена върху лицето. Местността край тях бе смесица от сиво и зелено — хълмовете, стръмно издигащи се нагоре; склоновете им бяха осеяни с шисти; ниска трева, опасвана от овцете; и тук-там горички от чепати, преплели клоните си дървета. Имаше толкова сурова красота във всичко това, но Теса потръпна при мисълта да живее тук, далеч от всичко.