Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Не й бе лесно да тича нагоре по мокрия Йоркширски хълм, тежките й поли се закачаха в къпините. Когато на тренировките бе носила бойно облекло, й бе станало ясно защо мъжете можеха да се движат толкова бързо и леко с тяхното облекло. Докато платът на роклята, с която бе облечена сега, тежете тонове, токовете на обувките й се закачаха в скалите и корсетът спираше дъхът й.

Стигна върха на хълма точно навреме, за да зърне Джем, далеч пред себе си, как изчезва между тъмните стъбла на дърветата. Огледа се, но не можа да види нито пътя, нито каретата на Старкуедър. С разтуптяно сърце се завтече след Джем.

Горичката се простираше по цялото било на хълма. В момента, в който Теса влезе в нея, светлината изчезна; дебелите клони на дърветата се сплитаха над главата й и светлината не можеше да проникне през тях. Почувства се като Снежанка в гората и докато безпомощно се оглеждаше наоколо, опитвайки се да се ориентира по някакъв знак — счупени клони, стъпкани листа — накъде бяха тръгнали момчетата, мярна отблясък от метал. Автоматонът бе изскочил от сянката между две дървета и се хвърли към нея.

Тя изпищя, отскачайки встрани, но се спъна в полите си. Падна назад върху калната земя и се удари лошо. Съществото замахна към нея с една от дългите си насекомоподобни ръце. Тя се претърколи встрани и металната ръка се вряза в земята до нея. Наблизо имаше паднал клон; пръстите й се плъзнаха към него, сграбчиха го и го вдигнаха точно в мига, в който другата ръка на съществото се стрелна към нея. Тя реагира мигновено, като вдигна клона и го изправи между себе си и автоматона, концентрирайки се върху урока за отблъскване и блокиране и наученото от Гейбриъл.

Но това бе само клон. Металната ръка на автоматона го разсече на две, след което насочи острите си метални нокти към гърлото й. Но преди да я докоснат, Теса усети яростно пърхане на крила около ключицата си. Ангелът й. Остана да лежи вцепенена, а съществото рязко отдръпна клещоподобната си ръка. От един от „пръстите“ му се стичаше тъмна течност. Миг по-късно то нададе пронизителен писък и се строполи по гръб, а от дупката, зейнала от гръдния му кош, шурна струя още по-тъмна течност.

Теса седна и вдигна поглед.

Уил стоеше, стиснал в ръката си меч, дръжката на която бе изцапана с нещо черно. Гъстата му тъмна коса бе разчорлена и от нея се подаваха листа и снопчета трева. Зад него бе застанал Джем, между пръстите му сияеше камък с магическа светлина. Теса видя, че Уил отново замахна с меча си и почти разсече автоматона на две. Той се стовари върху калната земя. Вътрешността му представляваше гнусна, отвратително изглеждаща биологичноподобна маса от преплетени тръбички и жички.

Джем вдигна очи. Погледът му срещна този на Теса. Очите му бяха сребристи като огледало. Уил, който я бе спасил, не показа с нищо, че я е забелязал; дръпна крака си назад и яростно ритна металното същество. Разнесе се кънтящ звук.

— Кажи ни — процеди той през зъби. — Какво правиш тук? Защо вървиш след нас?

Устата на автоматона, изрязана като с бръснач, се отвори. Гласът му звучеше като бръмчене на повреден механизъм.

— Аз… съм… предупреждение… от Магистъра.

— Предупреждение за кого? За семейството в имението ли? Кажи ми!

Уил сякаш отново щеше да ритне съществото; Джем сложи ръка на рамото му.

— То не усеща болка, Уил — тихо каза той. — Но казва, че има съобщение. Остави го да ни го предаде.

— Предупреждение… за теб, Уил Херондейл… и за всички нефилими… — изтръгна се от гърдите на съществото задавен глас… — Магистърът каза… трябва да прекратиш разследването си. Миналото… си е минало. Остави намира покойниците на Мортмейн или семейството ти ще плати цената. Не смей да се приближаваш до тях и не се опитвай да ги предупредиш. Ако го направиш, те ще бъдат избити.

Джем гледаше към Уил; той бе пребледнял като пепел, но бузите му горяха от ярост.

— Как е успял Мортмейн да докара семейството ми тук? Малтретира ли ги? Какво е направил?

Чу се изщракване, след което съществото отново заговори:

— Аз… съм… предупреждение… от…

Уил изръмжа като животно и замахна с меча. Теса си спомни за Джесамин, в Хайд Парк, която разкъса почти на ленти с финия си чадър един гоблин. Уил продължи да сече автоматона, докато почти не го накълца на метални ленти; Джем, който бе обгърнал приятеля си с ръце и го дърпаше назад, най-сетне успя да го спре.

— Уил — каза. — Уил, спри. — Посочи с очи и Уил и Теса проследиха погледа му. Недалеч от тях, между дърветата, нещо се движеше — бяха автоматони, подобни на този. — Трябва да вървим — каза Джем. — Ако искаме да отвлечем вниманието им и да ги отдалечим от семейството ти, трябва да се махаме.