Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Уил — меко каза тя, в полусън. — Миналата нощ… — искаше да каже „ти беше много мил, благодаря ти“.

Враждебният поглед на сините му очи я прониза.

— Не е имало минала нощ — каза той през зъби.

Тя се стресна и почти се събуди.

— О, така ли? Значи просто се пренесохме от единия ден в другия, така ли? Колко странно, че никой друг не го забеляза. Това е просто цяло чудо, ден без нощ.

— Не ме тормози, Теса — ръцете на Уил бяха приковани към коленете му, ноктите на ръцете му, с мръсотия под тях, бяха забити в плата на панталоните му.

— Сестра ти е жива — каза тя, прекрасно осъзнавайки, че го провокира. — Не трябва ли да си доволен?

Той пребледня.

— Теса — започна той и се наведе напред, сякаш щеше да направи незнайно какво: да удари прозореца и да го счупи, да я раздруса за раменете или да я сграбчи, сякаш с намерение никога повече да не я пуска. Бе нещо като моментно умопомрачение. След това вратата на купето се отвори и Джем влезе вътре, носейки някаква влажна кърпа.

Той премести поглед от Уил към Теса и повдигна сребристите си вежди.

— Това е цяло чудо — каза той. — Успяла си да го накараш да говори.

— Всъщност само ми се разкрещя — каза Теса. — Не постигнах особен успех…

Уил отново бе застанал до прозореца и гледаше навън, без да поглежда към никого от тях, докато разговаряха.

— Все пак е нещо — каза Джем и седна до нея. — Сега ми подай ръцете си.

Изненадана, Теса протегна ръцете си и изпадна в ужас. Те бяха мръсни, с напукани и изпочупени от ровенето в йоркширската земя нокти. Кървава драскотина раздираше кокалчетата й, а тя дори не бе усетила кога я е получила.

Не бяха ръце на дама. Тя си спомни за великолепните розово-бели ръце на Джесамин.

— Джесамин щеше да се ужаси — промърмори тя. — Щеше да ми каже, че имам ръце на чистачка.

— И какво срамно има в това, за бога? — каза Джем, почиствайки внимателно изподрасканите й ръце. — Видях, че се втурна след нас и после се появи онзи автоматон. Ако Джесамин не се е научила досега да уважава кръвта и земята, никога няма да се научи.

Усети облекчение от докосването на хладната кърпа. Погледна към Джем, който бе погълнат от заниманието си, миглите му бяха приведени надолу като сребристи ресни.

— Благодаря — каза тя. — Чудех се дали изобщо съм ви била от помощ или просто съм ви се пречкала, но благодаря все пак.

Той й се усмихна и слънцето сякаш се показа иззад облаците.

— Обучавахме ви за ситуации като тази, разбираш ли сега?

Тя снижи глас:

— Имаш ли някаква представа какво може да се е случило? Защо семейството на Уил ще живее в къща, собственост на Мортмейн?

Джем погледна към Уил, който упорито продължаваше да се взира през прозореца. Вече влизаха в Лондон и от двете им страни започнаха да се появяват сиви сгради. Погледът, който Джем хвърли към Уил, бе уморен и изпълнен с любов, като погледа на роднина, и Теса си помисли, че когато си бе представяла, че са братя, винаги си бе представяла, че Уил е по-големият, този, който се грижи за другия, а Джем е по-малкият, но всъщност бе доста по-сложно.

— Не знам — каза той. — Но си мисля, че играта, която е започнал Мортмейн, не е отскоро. По някакъв начин той знае къде ще ни отведат нашите проучвания и се подготвя за това, възнамерява да ни разтърси колкото е възможно по-силно. Иска да ни напомни за себе си и за могъществото си.

Теса потрепери.

— Нямам ни най-малка представа какво иска от мен, Джем — рече тя тихо. — Когато ми каза, че ме е създал, това сякаш означаваше, че със същата лекота може и да ме унищожи.

Топлата ръка на Джем я докосна.

— Никой не е в състояние да те унищожи — каза той меко. — Той те подценява. Видях как използва клона срещу автоматона.

— Не бе достатъчно. Ако не беше ангелът ми… — Теса попипа висулката на шията си. — Автоматонът го докосна и отскочи ужасен. И още нещо, което не разбирам. Той ме е закрилял и преди, помогна ми и този път, но понякога остава безучастен. Това е като мистерията с дарбата ми.

— Която, впрочем, не се наложи да използваш, за да се превъплътиш в Старкуедър. Той и сам нямаше нищо против да ни даде папката с делото на семейство Шейд.

— Слава богу — отвърна Теса. — Нямаше да ми е особено приятно, ако трябваше да го направя. Видя ми се доста неприятен и груб. Но ако са наложи… Тя извади нещо от джоба си и го вдигна; то просветна на матовата светлина в купето. — Копче — каза тя със задоволство. — Падна от маншета на ръкава му тази сутрин и аз го взех.