Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Обърна се кръгом, ръцете й трепереха. Джем и Уил стояха и гледаха Старкуедър с мълчалив ужас; старият мъж държеше поредния ловен трофей — глава, приличаща на човешка, сложена върху поставка. Кожата бе сбръчкана и сива, а костите бяха почти оголени. Кльощави спираловидни рога се подаваха от върха на черепа.

— Взех това от един магьосник, когото убих край пътя за Лийдс — каза той. — Няма да повярвате как се съпротивляваше.

Гласът на Старкуедър продължи да дълбае и Теса внезапно почувства как краката й се подкосяват и тя отплува нанякъде. Изведнъж настана тъмнина и после усети ръце около себе си и чу гласа на Джем.

— Годеницата ми… никога досега не е виждала трофеи… не понася кръв… много чувствителна е…

На Теса й се прииска да се отскубне от Джем, да се втурне към Старкуедър и да удари стария мъж, но знаеше, че ако го направи, ще унищожи всичко. Тя стисна очи и притисна лице към гърдите на Джем, вдишвайки миризмата му. Миришеше на сапун и сандалово дърво. После усети други ръце около себе си, които я откъсваха от Джем. Слугините на Старкуедър. Чу как той им казва да я заведат горе и да й помогнат да си легне. Отвори очи и видя разтревоженото лице на Джем, който гледаше след нея, докато вратата на стаята с трофеите не се затвори.

Теса дълго не можеше да заспи и, когато най-после сънят я споходи, започна да сънува кошмари. Лежеше окована в медното си легло в къщата на Сестрите на мрака…

През прозореца се процеждаше светлина, подобна на рядка сива супа. Вратата се отвори и в стаята влезе госпожа Дарк, следвана от сестра си, която беше без глава, само бялата кост на гръбнака й стърчеше от якия й нащърбен врат…

— Тука е, хубавката ни принцеса — каза госпожа Дарк, пляскайки с ръце. — Само си помисли колко ще получим от частите й. По хилядарка за всяка една от малките й бели ръчички и още хиляда за очите й. Щяхме да получим още повече, ако бяха сини, разбира се, но нищо не може да се направи.

Тя се изкиска и леглото започна да се върти, докато Теса пищеше и се мяташе в тъмнината. Над нея се появиха някакви лица — на Мортмейн, чиито тесни черти бяха изкривени в усмивка.

— Казват, че цената на хубава жена е по-висока от тази на рубините — каза той. — А каква ли е цената на магьосница?

— Затвори я в клетка, казвам ти, и я показвай на тълпата срещу заплащане — каза Нат и внезапно около нея се появиха решетките на клетка, а той й се смееше отсреща, красивото му лице бе изкривено в презрителна гримаса. Хенри също бе тук и поклащаше глава.

— Взех я цялата в насипно състояние — каза той, — но не мога да разбера какво кара сърцето й да бие. Това е доста любопитно, все пак, нали? — той разтвори ръката си, в нея имаше нещо червено и месесто, което пулсираше и се свиваше като риба на сухо, която се задъхва без въздух. — Виж как е разделено на две почти еднакви части…

— Тес — настоятелно прозвуча глас в ухото й. — Тес, бълнуваш. Събуди се. Събуди се. — Усети върху раменете си ръце, които я разтърсваха; очите й бяха полупритворени и тя дишаше тежко в грозната си сива, мъждиво осветена спалня в Института в Йорк. Завивката бе дръпната над нея, а нощницата й бе омотана около потния й гръб. Кожата й гореше. Бе видяла Сестрите на мрака, Нат, който й се присмиваше, Хенри, правещ дисекция на сърцето й.

— Сън ли беше? — каза тя. — Беше толкова истински, като наяве.

Тя замлъкна.

— Уил — прошепна.

Той все още бе с вечерните си дрехи, но те бяха измачкани, черната му коса бе разбъркана, сякаш си бе легнал, без да се съблича. Ръцете му все още бяха върху раменете й, топлейки студената й кожа през плата на нощницата.

— Какво сънува? — попита я той. Гласът му бе спокоен и обикновен, сякаш нямаше нищо необичайно в това да се събуди и да го види седнал на ръба на леглото й.

Полазиха я тръпки, като си помисли за това.

— Сънувах, че съм разчленена и че части от мен са изложени на показ, за да им се присмиват ловците на сенки.

— Тес. — Той нежно погали косата й, докосвайки кичурите коса, които висяха край ушите й. Почувства се привлечена от него като желязо от магнит. Ръцете й жадуваха да го прегърнат, главата й копнееше да се отпусне върху извивката на раменете му. — Проклетият дърт Старкуедър е виновен. Не трябваше да ти показва всичко това. Съглашението забрани трофеите. Било е само сън.

Не , помисли си тя. Това е сън. Очите й привикваха с тъмнината; сивата светлина в стаята правеше сините му очи да блестят с неземна светлосиня светлина, като очите на котка. Когато си пое дъх, потрепервайки, дробовете й се изпълниха с аромата му, аромата на Уил, на сол, на сълзи, на пушек и дъжд, и тя се запита дали е излизал навън да се поразходи из улиците на Йорк, както правеше в Лондон.