Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Адел Старкуедър — бе се разнесъл глас зад гърба й, разчитайки надписа върху рамката на портрета. — 1842.

Тя се бе обърнала и видяла Уил да стои с разкрачени крака, с ръце зад гърба, взрян в портрета и смръщил вежди.

— Какво има? Гледаш я така, сякаш не я харесваш, а аз бих казала обратното за себе си, по-скоро я харесвам. Вероятно е дъщеря на Старкуедър. Не, внучка.

Уил бе поклатил глава, премествайки поглед от портрета към Теса.

— Няма никакво съмнение. Това място е декорирано като семейна къща. Ясно е, че поколения Старкуедър са живели в Института в Йорк. Видя ли мълниите?

Теса бе кимнала.

— Това е символът на семейство Старкуедър. Тук има повече неща, свързани със Старкуедър, отколкото с Клейва. Не е добър стил да се държиш така, сякаш си собственик на място като това. Никой няма право да наследи който и да е Институт. Ръководителят на Института се определя от Консула. Самото място принадлежи на Клейва.

— Родителите на Шарлот са управлявали лондонския Институт преди нея.

— И това са част от основанията старият Лайтууд да бълва змии и гущери — бе отвърнал Уил. — Не е казано, че Институтите непременно трябва да се управляват от едно семейство. И Консулът нямаше да даде поста на Шарлот, ако не смяташе, че тя е най-подходящият човек. Пък и става въпрос само за една генерация. Но това… — и той бе махнал с ръка към портретите, към площадката на стълбището, към странния самотен Алойзиъс Старкуедър. — Не се учудвам, че старецът си мисли, че има право да ни изхвърли оттук.

— Побесня, както би казала леля ми. Ще слизаме ли за вечеря?

В неочакван пристъп на изтънченост, Уил й бе предложил ръката си. Теса не го бе поглеждала, преди да сложи ръката си върху неговата. Облечен за вечеря, той бе толкова красив, че тя просто бе занемяла и трябваше да призове цялото си самообладание, за да дойде отново на себе си.

Джем вече бе дошъл преди тях в трапезарията и Теса се бе настанила близо до него в очакване на домакина. Мястото му бе определено, чинията му бе пълна с рагу, дори чашата му за вино бе пълна с тъмно червено вино, но от самия него нямаше и следа. Уил първи присви рамене и започна да се храни, но в следващия момент сякаш вече съжаляваше, че го е направил.

— Какво е това? — извика той, нанизвайки на вилицата си някакъв злощастен обект и доближавайки го към очите си. — Това… това… нещо ?

— Пащърнак? — предположи Джем.

— Пащърнак от градината на Сатаната — каза Уил и ги погледна. — За съжаление не видях куче, за да го нахраня с това.

— Не видях никакви домашни любимци — отбеляза Джем, който обичаше животните, дори и непоносимия и сприхав Чърч.

— Може би всички са се изтровили от пащърнака — каза Уил.

— О, боже — с досада изрече Теса, оставяйки вилицата си. — А бях толкова гладна.

— Тук има хлебчета — каза Уил, посочвайки към едно покрито панерче. — Само че искам да ви предупредя, че са твърди като камък. Можете да ги използвате, за да убиете някоя хлебарка, която ви се изпречи посред нощ.

Теса направи физиономия и отпи глътка вино. Бе кисело като оцет.

Уил остави вилицата си и поде бодро, в духа на книгата на Едуард Лиър 21 21 Едуард Лиър (1812–1888) — английски писател и илюстратор, известен със своите литературни безсмислици в поезия и проза и по-специално със своите лимерици — форма на поезия, популяризирана от него. — Бел.прев. „Книга на безсмислиците“.

— Не можеш да римуваш „Йорк“ с „Йорк“ — прекъсна го Теса. — Това е измама.

— Не можеш, права е — каза Джем, а деликатните му пръсти си играеха със столчето на чашата. — Защо не опиташ с корк, може би това е точният избор.

— Добър вечер — огромната сянка на Алойзиъс Старкуедър се бе възправила неочаквано край вратата; Теса се запита, леко смутена, откога ли стоеше там.

— Господин Херондейл, господин Карстерс, госпожице мм…

— Грей — каза Теса. — Тереза Грей.

— Именно. — Старкуедър не се извини, а вместо това се отпусна тежко начело на масата. Носеше правоъгълна плоска кутия, като тези, в които банкерите държат книжата си, която остави до чинията си. Теса успя да забележи, че върху нея бе изписана година — 1825 — както и три инициала: Дж. Т. Ш., А. Е. Ш., А. Х. М.

— Нашата млада госпожица без съмнение ще бъде доволна да разбере, че запретнах ръкави и по нейно настояване цял ден и половината от предишната нощ проучвах архивите — започна Старкуедър обидено. На Теса й бяха необходими няколко секунди, за да осъзнае, че „млада госпожица“ в случая означаваше Шарлот. — Има невероятен късмет, че баща ми никога не изхвърляше нищо. В момента, в който видях документа, си спомних всичко — той попипа слепоочията си. — На осемдесет и девет години съм, но не съм забравил нищо. Можете да го кажете на стария Уейланд, когато отново спомене, че иска да ме смени.