Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Очите му, от които прехвърчаха искри, се спряха върху Теса и той внезапно замлъкна, устата му остана отворена, сякаш го бяха зашлевили на средата на изречението. Теса хвърли бърз поглед към Джем; той бе също толкова смаян от внезапно замлъкналия Старкуедър, както и тя. И тогава, в настъпилата тишина, внезапно се разнесе гласът на Уил:

— Това е Теса Грей, сир — каза той. — Тя е мунданско момиче, но е годеница на Карстерс и е Извисяваща се.

— Мунданка ли каза? — попита Старкуедър, а очите му се разшириха.

— Извисяваща се — отвърна Уил с успокояващия си копринен глас. — Тя е сред верните приятели на Института в Лондон и ние се надяваме скоро да й кажем добре дошла в нашите редици.

— Мунданка — повтори старият човек и се закашля продължително. — Е, добре, ще имаме достатъчно време, в такъв случай, предполагам… — погледът му се спря още веднъж върху лицето й и той се обърна към Готшъл, който гледаше многострадално, застанал насред куфарите. — Вземи Седрик и Андрю да ти помогнат да занесете багажа на нашите гости в стаите им — каза той. — И кажи на Елън да уведоми готвача, че ще трябва да предвиди още три допълнителни прибора за вечеря днес. Аз май забравих да й напомня, че очакваме гости.

Слугата погледна със зяпнала уста господаря си, преди да кимне с привидно усърдие; Теса не можеше да го вини. Бе ясно, че Старкуедър бе решил да ги изпроводи и бе променил решението си в последния момент. Тя погледна към Джем, който изглеждаше също толкова озадачен, колкото и тя; единствено Уил, широко разтворил сините си очи и с невинното изражение на момче, пеещо в църковен хор, изглеждаше така, сякаш не бе очаквал нищо по-различно.

— Добре, да влизаме тогава — каза Старкуедър грубовато, без да поглежда към Теса. — Не е необходимо да стоите така. Последвайте ме, ще ви покажа стаите ви.

— В името на Ангела — каза Уил, ровичкайки с вилицата си из кафеникавата каша в чинията си. — Какво е това?

Теса нямаше как да не се съгласи, че бе трудно да се определи. Слугите на Старкуедър — повечето прегърбени стари мъже и жени и една кисела икономка — бяха изпълнили това, което им бе наредил и бяха сложили три допълнителни прибора за вечеря, която се състоеше от тъмно рагу на бучки, сервирано в сребърен супник от жена в тъмна рокля и бяло боне, толкова прегърбена и стара, че Теса едва се сдържа да не скочи и да й помогне при сервирането. Когато жената свърши, тя се обърна и се затътри навън, оставяйки Джем, Теса и Уил да се кокорят един срещу друг, сами в трапезарията.

Имаше още един прибор, предназначен за Старкуедър, но той не се появи. Теса си помисли, че ако бе на негово място, също нямаше да бърза да дойде. Мъждивата светлина в трапезарията придаваше на изобилието от преварени зеленчуци и жилаво месо още по-неапетитен вид. Само няколко тънки свещи осветяваха тясното пространство. Тапетите бяха тъмнокафяви, огледалото над студената камина бе потъмняло и на петна. Теса се чувстваше ужасно неудобно във вечерната си рокля от твърда синя тафта, взета назаем от Джесамин и отпусната от Софи, в оскъдната светлина цветът й изглеждаше като цвета на синина.

Бе доста странно поведение за един домакин — да настоява да вечерят с него, а след това да не се появи на вечерята. Някакъв слуга, също толкова стар и немощен като жената, която им бе сервирала рагуто, по-късно показа на Теса стаята й, огромно тъмно и неприветливо помещение, пълно с тежки резбовани мебели. Тук също не достигаше светлина, сякаш Старкуедър се опитваше да пести пари от газ или свещи, въпреки че доколкото на Теса й бе известно, магическата светлина не струваше нищо. Може би просто обичаше тъмнината.

Стаята, в която бяха настанили Теса, бе студена, тъмна и дори малко злокобна. Слабият огън, който гореше в камината, едва-едва бе затоплил стаята. В едната страна на камината бе издълбана назъбена мълния. Същият символ можеше да се види и върху бялата кана, пълна със студена вода, която Теса бе използвала, за да измие ръцете си и лицето си. Те бяха изсъхнали много бързо и тя бе започнала да се чуди защо не можеше да си спомни за този символ в Кодекса. Сигурно означаваше нещо важно. Институтът в Лондон бе декориран със символи на Клейва — ангела, възнасящ се над езерото или четирите преплетени букви СЗКК, означаващи Съвет, Завет, Клейв и Консул.

Навсякъде висяха тежки стари портрети — в спалнята й, в коридора, на стълбището. След като се бе преоблякла и чула звънчето за вечеря, Теса се бе запътила надолу по стълбището — огромно, резбовано съоръжение от епохата на крал Яков, после бе спряла на площадката му и се бе взряла в портрета на съвсем младо момиче с дълга светла коса, облечено в старомодна детска рокля, а огромна панделка увенчаваше малката й глава. Лицето й бе слабо, бледо и болнаво, но очите й бяха светли — единственото светло нещо в това тъмно място, помислила си бе Теса.