Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Джем изглеждаше обезпокоен.

— Само че не си е направил добре сметката — отривисто каза Теса и виждайки, че загриженото изражение не напуска сивите очи на Джем, подхвърли, за да смени темата: — Къде се намира Институтът в Ню Йорк?

— Не сме запаметили наизуст всички адреси, Теса. — Имаше нещо в гласа на Уил, някакво опасно подводно течение. Джем го погледна внимателно и каза:

— Всичко наред ли е?

Уил свали шапката си и я сложи на седалката до себе си. После впери поглед в тях двамата, погледът му бе спокоен. Красив както винаги, помисли си Теса, гледайки го, само че сега изглеждаше някак мрачен , почти посърнал. За някой, който толкова често гореше с ярък пламък, този пламък сега изглеждаше доста немощен, сякаш подобно на Сизиф бе бутал тежка канара нагоре по склона.

— Пих твърде много миналата нощ — каза той накрая.

Защо изобщо си правиш труда, Уил? Не схващаш ли, че и двамата знаем, че лъжеш? , понечи да каже Теса, но се спря, поглеждайки към Джем. Погледът, който бе вперил в Уил, бе разтревожен, твърде разтревожен, но Теса знаеше, че не вярва на Уил, че е пил, а тя му вярваше още по-малко. Но той само каза тихо:

— Ех, да имаше сега една руна за трезвеност.

— Да — погледна го Уил и напрегнатите черти на лицето му постепенно започнаха да се отпускат. — Но да се върнем все пак към плана ти, Джем. Добър е като цяло, с изключение на едно нещо — наведе се той напред. — Ако тя ще е твоя годеница, трябва да има пръстен.

— Помислил съм вече за това — отвърна Джем, озадачавайки Теса, която си мислеше, че идеята за Извисяването го бе осенила внезапно. Той пъхна ръка в джоба на жилетката си и извади оттам един сребърен пръстен, който подаде на Теса върху обърнатата си длан. Не приличаше на сребърния пръстен, който обикновено носеше Уил, на неговия бе изобразена летяща птица, а върху този имаше грижливо изработена гравюра на замък с кула, заобиколен от назъбена крепостна стена. — Фамилният пръстен на семейство Карстерс — каза той. — В случай че…

Тя взе пръстена от него и го сложи на безименния си пръст, където той й прилепна като по мярка. Чувстваше се така, сякаш трябваше да каже нещо от рода на „много е красив“ или „благодаря“, но това, разбира се, не беше предложение, още по-малко подарък. Беше просто игра на предложение.

— Шарлот не носи венчален пръстен — каза тя. — Чудех се дали изобщо ловците на сенки носят.

— Не, не носят — отвърна Уил. — Съществува обичай да даваме на момичето фамилния пръстен, когато се сгодяваме за него, но същинската брачна церемония включва обмяна на руни, не на пръстени. Една на рамото и една около сърцето.

— Сложи печат около сърцето ми, както и печат около рамото ми: за любов, силна като смъртта; ревността е по-жестока от гроба — каза Джем. — Песента на Соломон.

— Ревността е по-жестока от гроба? — Теса повдигна вежди. — Това не е много… романтично.

— Въглените от нея са въглени от пламък и огнените му езици ще се разгорят буйно — каза Уил и също повдигна вежди. — Винаги съм смятал, че жените намират идеята за ревността за романтична. Мъже, които се бият за теб…

— В сватбената церемония на мунданите не се споменават гробове — отвърна Теса. — Въпреки че намирам вещината, с която цитираш Библията, за впечатляваща. Правиш го по-добре дори от леля Хариет.

— Чу ли това, Джем? Тя току-що ни сравни с леля си Хариет.

Джем остана невъзмутим, както винаги.

— Трябва да познаваме религиозните текстове — каза той. — За нас те са нещо като инструкции за техническа експлоатация.

— И затова ги учите наизуст в училище? — помисли си, че не бе виждала нито Уил, нито Джем да учат, откакто бе в Института. — Или когато вземате уроци.

— Да, само че Шарлот поизостави обучението ни напоследък, по понятни причини — каза Уил. — Някои от нас вземат частни уроци, а други са ходили на училище в Идрис. Така е, докато навършим пълнолетие и станем на осемнайсет. Което ще е съвсем скоро, слава богу, що се отнася до нас двамата.

— Кой е по-големият от вас двамата?

— Джем — отвърна Уил.

— Аз — едновременно с него отвърна Джем.

После пак едновременно се засмяха и Уил добави:

— Но само с три месеца.

— Знаех, че няма начин да не го споменеш — с усмивка отбеляза Джем.

Теса премести поглед от единия към другия. Изобщо нямаха вид на момчета, които изглеждат напълно различно и имат абсолютно различни склонности.

— Това ли означава да си парабатай с някого? — попита тя. — Да завършваш изречението на другия и неща от този сорт? Защото в Кодекса не е споменато много за това.