Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Не са гнусни — каза Теса.

Уил присви очи.

— Какво каза?

— Гидеон и Гейбриъл — отвърна Теса. — Изглеждат доста добре, изобщо не са гнусни.

— Говоря — изрече Уил с гробовен тон, — за катраненочерните дълбини на душите им.

Теса възропта.

— А какъв е цветът на дълбините на твоята душа, Уил Херондейл?

— Морав.

Теса погледна към Джем, надявайки се на помощ, но той само се усмихна.

— Може би трябва да обсъдим стратегията си — каза той. — Старкуедър мрази Шарлот, но знае, че сме изпратени от нея. Как да направим така, че да спечелим благоразположението му?

— Теса може да си послужи с женските си чарове — каза Уил. — Шарлот каза, че той обожава сладки личица.

— Шарлот какво обясни на Старкуедър за моето присъствие? — попита Теса, доста късно осъзнавайки, че е трябвало да се поинтересува по-рано за това.

— Ами тя не му даде обяснения; само имената ни. Беше доста лаконична — отвърна Уил. — Мисля, че остави на нас възможността да съчиним някаква правдоподобна история.

— Не можем да му кажем, че съм ловец на сенки; той веднага ще разбере, че не съм. Нямам никакви знаци.

— Както и такива на магьосница. Той ще помисли, че тя е мунданка — каза Джем. — Теса би могла да се превъплъти, но…

Уил я погледна някак умозрително. Теса обаче знаеше, че това не означава нищо, дори по-лошо от нищо, всъщност тя дори почувства, че погледът му е като нокът, който драска тила й, карайки я да потръпва. Тя се насили да му отвърне с каменно изражение.

— Може би трябва да кажем, че е побърканата ни неомъжена леля, която настоява да ни придружава навсякъде.

— Моята леля или твоята? — попита Джем.

— Да, всъщност не прилича на никого от нас, нали? Може би е момиче, безумно влюбено в мен, което упорито ме следва, където и да отида.

— Талантът ми е да променям външния си вид, не да играя — каза Теса, а Джем се разсмя. Уил им хвърли кръвнишки поглед.

— В такъв случай тя разполага с най-доброто от теб, Уил — каза той. — Случва се понякога, нали? Може би трябва да представя Теса като моя годеница. Можем да кажем на лудия стар Алойзиъс, че Извисяването й е в ход.

— Извисяване ли? — Теса не си спомняше да е срещала термина в Кодекса.

Джем каза:

— Когато ловец на сенки иска да се ожени за мунданка.

— Мислех, че това е забранено? — попита Теса, когато влакът се плъзна в един тунел. Внезапно в купето стана тъмно, но въпреки това тя имаше усещането, че Уил я гледа, колебливото усещане, че е вперил поглед в нея.

— Забранено е. Освен когато бъде използван Бокалът на смъртните, за да я превърне в ловец на сенки. Не се случва много често, но се случва. Ако ловецът на сенки отправи молба до Клейва за Извисяване на партньорката си, се изисква Клейвът да я обмисли в тримесечен срок. Междувременно мунданката трябва да премине курс, свързан с културата на ловците на сенки.

Гласът на Джем се изгуби в писъка на влака, когато локомотивът излезе от тунела. Теса погледна към Уил, но той втренчено се взираше през прозореца и не я поглеждаше. Би могла да го очаква.

— Идеята не е лоша — каза Теса. — И без това вече знам доста; вече почти привършвам Кодекса.

— Ще изглежда напълно логично, че съм я взел със себе си — каза Джем. — След като ще се извисяваш, може би ще искаш да научиш повече за другите Институти, не само за този в Лондон. Какво мислиш, Уил? — попита го той.

— Добра идея, много по-добра от всяка друга — Уил продължаваше да гледа през прозореца; местността бе станала по-гола и зеленината бе значително по-малко. Вече не се виждаха села, само дълги ивици сиво-зелена трева и голи черни скали.

— Колко са Институтите, като не броим този в Лондон? — попита Теса.

Джем започна да пресмята, свивайки пръстите на ръцете си.

— Във Великобритания ли? Лондон, Йорк, един в Корнуел, близо до Тинтагел, един в Кардиф и един в Единбург. Всички те са по-малки обаче и са подчинени на Института в Лондон, който от своя страна е подчинен на Идрис.

— Гидеон Лайтууд каза, че е бил в Института в Мадрид. Какво по дяволите е правил там?

— Размотавал се е, най-вероятно — каза Уил.

— Когато завършим обучението си и станем на осемнайсет — каза Джем, сякаш Уил не бе казал нищо, — ни насърчават да пътуваме, да прекарваме известно време в другите Институти, да изследваме различни неща, свързани с културата на ловците на сенки из други места. Има най-различни техники, местни трикове, които могат да бъдат научени. Гидеон отсъства само няколко месеца. Щом Бенедикт го е извикал обратно толкова рано, вероятно смята, че скоро ще сложи ръка на Института.