Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Има пулс. Какво ще кажеш, Уил?

Уил коленичи до приятеля си. От това разстояние можеше да се види ясно, че мъжът на пода не бе Джем. Бе по-възрастен и беше бял; върху лицето му бе набола сребриста брада, чертите му бяха по-широки и не толкова отчетливи. Сърцето на Уил заби по-бавно, когато очите на мъжа се отвориха.

Те приличаха на сребърни дискове, като очите на Джем. В този момент Уил го позна. Бе усетил сладко-киселата миризма на прегоряла дрога, топлината й във вените си и се сети, че бе виждал този мъж и преди, знаеше и къде.

— Ти си върколак — каза той. — Един от онези безпризорни типове, които купуват уин фен от ифритите в Чапъл. Нали?

Върколакът огледа и двамата и после спря погледа си върху Джем. Присви очи и ръката му се стрелна напред, сграбчвайки Джем за реверите.

— Ти — изхриптя той. — Ти си един от нас. Имаш ли от него… имаш ли от праха…

Джем се дръпна ужасен. Уил сграбчи върколака за китката и блъсна ръката му. Това не се оказа трудно; в пръстите му не бе останало много сила.

— Не го докосвай — чу гласа си Уил, сякаш от разстояние, рязък и студен. — Той няма от отвратителния ви прах. Въздействието му върху нас, нефилимите, не е като това върху вас.

— Уил — в гласа на Джем се прокрадна молба. — Бъди по-внимателен.

— Ти работиш за Мортмейн — каза Уил. — Кажи ни, в какво се състои работата ти? Кажи ни, къде е той?

Върколакът се засмя. От устата му бликна кръв, намокри устните му и се стече надолу по брадичката. Част от нея изпръска униформата на Джем.

— Сякаш… мога да знам… къде е Магистърът — изхърка той. — Жалки глупаци. Нещастни нефилими. Ако имах сила… щях да ви направя на парчета…

— Но нямаш — безмилостно рече Уил. — Може би в нас все пак ще се намери малко уин фен .

— Нямате. Мислите, че не зная ли? — очите на върколака блуждаеха наоколо. — Когато той ми го даде за първи път, видях неща… неща, които не можете да си представите… великолепният кристален град… небесните кули… — задуши го нов пристъп на кашлица. Бликна още кръв. Тя имаше сребрист отблясък, като живак. Уил и Джем се спогледаха. Кристалният град. Уил не можеше да не си помисли за Аликанте, въпреки че никога не го бе виждал. — Мислех, че ще живея вечно… работех по цял ден и цяла нощ, никога не се изморявах. След това започнахме да умираме, един по един. Дрогата, тя ни убиваше, но той никога не спомена за това. Дойдох тук да видя дали няма да намеря някакви скрити запаси. Но няма нищо. Не са оставили нищо. И сега ще умра. По-добре тук, отколкото някъде на друго място.

— Знаел е какво прави, когато ви е давал от праха — каза Джем. — Знаел е, че това ще ви убие. Не заслужава твоята лоялност. Кажи ни какво прави той… върху какво работехте ден и нощ.

— Сглобявахме онези неща — онези метални хора. Беше наистина изтощително, но парите бяха добри, а и дрогата си я биваше…

— И с какво ще ти помогнат тези пари сега? — каза Джем, а в гласа му прозвуча необичайна горчивина. — Колко често ви караше да го вземате? Сребърния прах?

— Шест-седем пъти на ден.

— Не е за учудване, че не може да се намери в Чапъл — измърмори Уил. — Мортмейн контролира доставките.

— Не се предполага да я вземате толкова често — каза Джем. — Колкото повече вземате, толкова по-бързо ще умрете.

Върколакът впери поглед в Джем. Очите му бяха прорязани от червени жилки.

— Ами ти — каза той, — още много ли ти остава?

Уил обърна глава. Шарлот бе застанала неподвижно зад него на най-горното стъпало, взряна в тях. Той махна с ръка към нея.

— Шарлот, ако можем да го свалим долу, може би Мълчаливите братя биха могли да му помогнат. Дали няма да можеш…

Но Шарлот, за изненада на Уил, бе почти позеленяла. Сложи ръка на устата си и се втурна надолу по стълбите.

— Шарлот! — просъска Уил; не смееше да извика. — О, дявол да го вземе. Е, добре, Джем. Хвани го за краката, а аз ще го хвана за раменете…

— Няма смисъл, Уил — гласът на Джем бе тих. — Той е мъртъв.

Уил се обърна. И наистина, сребърните очи бяха широко отворени, изцъклени и загледани в тавана; гърдите му бяха престанали да се вдигат и спускат. Джем протегна ръка да затвори очите му, но Уил хвана приятеля си за ръката.

— Недей.

— Не се каня да му дам благословия, Уил. Само исках да затворя очите му.

— Той не го заслужава. Работил е за Магистъра! — почти извика Уил.

— Той е като мен — каза Джем. — Наркоман.

Уил погледна към него над сплетените им ръце.

— Той не е като теб . И ти няма да умреш така…