Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Шарлот предупредително вдигна ръка.

— Не точно сега, Хенри. Ако трябва да използваме… дезориентира върху Нат Грей, това все пак ще стане, когато го доведем тук. А сега да се концентрираме върху това как да стигнем до склада преди Теса. Това не е толкова далеч; предлагам Сирил да ни заведе там, а след това да се върне за Теса.

— Нат ще разпознае каретата на Института — възрази Теса. — Джесамин ходи на срещите с Нат пеша. И аз ще отида пеша.

— Ще се изгубиш — каза Уил.

— Няма да се изгубя — отвърна Теса, сочейки към картата. — Не е толкова сложно. Ще завия наляво по „Грейсчърч Стрийт“, после ще продължа по „Ийстчийп“ и ще пресека „Минсинг Лейн“.

Последва разправия с Джем, който за учудване на Теса взе страната на Уил и се противопостави на това тя да се разхожда сама из улиците. В последна сметка решиха Хенри да закара каретата до „Минсинг Лейн“, а Теса да върви пеша, като Сирил я следва на известно разстояние, в случай че се загуби в многолюдния, мръсен и шумен град. Тя се съгласи, свивайки рамене; предпочиташе да не се карат повече, а и нямаше нищо против Сирил.

— Никой не каза нищо за това — каза Уил, — че отново ще оставим Института без нито един ловец на сенки, който да го охранява.

Шарлот нави картата, която изшумоля лекичко.

— Кого предлагаш да си остане вкъщи, вместо да помага на Теса?

— Не казах, че някой трябва да остане вкъщи — снижи глас Уил. — Но Сирил ще е с Теса, Софи е преминала само частично обучение, а Бриджет…

Теса погледна към Софи, която седеше тихо в един ъгъл на библиотеката и изглежда не бе чула Уил. Междувременно от кухнята се разнесе гласът на Бриджет, която пееше поредната ужасяваща балада:

— В името на Ангела — каза Шарлот, — трябва да направим нещо, преди да ни е подлудила напълно.

Преди някой да успее да отговори, нещо изтропа по прозореца. Теса толкова се стресна, че отстъпи крачка назад. В същото време из целия Институт се разнесе пронизително звънтене; бе звукът на сигналната камбана на входа. Шарлот каза нещо на Уил, което бе заглушено от звънтенето, и той излезе от стаята, а Шарлот я прекоси, плъзна прозореца нагоре, за да го отвори и хвана нещо, което кръжеше във въздуха.

После се обърна, държейки в ръка някакво пърхащо парче хартия; то приличаше на бяло птиче, ъглите му потрепваха от вятъра. Косата й се развяваше и Теса си спомни колко млада е Шарлот.

— Предполагам, че е от Нат — каза Шарлот. — Неговото съобщение за Джесамин.

Тя го подаде на Теса, която разкъса кремавия пергамент по дължина, нетърпелива да го отвори.

Теса вдигна очи.

— От Нат е — потвърди тя. — Съгласен е да се срещне с Джеси на обичайното място при залез-слънце. — Теса възкликна тихо, когато разпознавайки, че е била прочетена, бележката внезапно лумна в пламък, който не бе горещ, и постепенно започна да се смалява, докато в дланта й не остана само ивица черна пепел.

— Това ни дава още малко време — каза Хенри. — Ще отида да кажа на Сирил да приготви каретата.

Той погледна към Шарлот, сякаш очакваше одобрението й, но тя само кимна, без да го погледне. Хенри въздъхна и излезе от стаята, като едва не се сблъска на прага с Уил, който точно се връщаше, следван от някакъв човек в пътническо наметало. За момент Теса се запита дали това не бе някой от Мълчаливите братя, но в следващия момент посетителят свали качулката си и тя видя познатите пясъчноруси къдрави коси и зелени очи.

— Гидеон Лайтууд? — изненадано каза тя.

— Сега вече Институтът няма да остане без ловец на сенки — каза Шарлот и пусна в джоба си картата, която държеше.

Софи бързо се изправи и замръзна, не знаеше какво да направи или да каже в присъствието на най-големия син на фамилията Лайтууд, когато не бяха в залата за тренировка.

Гидеон огледа стаята. Както всеки друг път, зелените му очи бяха невъзмутимо спокойни. Уил, застанал зад него, бе пълен негов контраст — той потрепваше от енергията, която напираше в него, независимо че просто стоеше на мястото си.

— Извикахте ме — каза той и Теса осъзна, че гледайки към нея, той всъщност вижда Джесамин — и ето ме тук, въпреки че не знам за какво съм ви.

— За да обучавате Софи, разбира се — отвърна Шарлот. — И за да наглеждате Института, докато ни няма. Имаме нужда от пълнолетен ловец на сенки, който освен това да е и с вашата квалификация. Всъщност Софи предложи да извикаме вас.