Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Колко дълго ще отсъствате?

— Два-три часа. Няма да е цялата нощ.

— Добре. — Гидеон започна да разкопчава наметалото си. Обувките му бяха покрити с прах, а косата му изглеждаше така, сякаш бе излязъл без шапка на студения вятър. — Баща ми би казал, че това е полезен опит, който ще ми е от полза, когато оглавя това място.

Уил измърмори нещо под носа си, което прозвуча като „какво нахалство“. След това погледна към Шарлот, която енергично заклати глава към него.

— Възможно е един ден Институтът да е във ваши ръце — каза тя на Гидеон меко. — Във всеки случай сме благодарни за помощта ви. Така или иначе, всички ловци на сенки носят отговорност за Института. Това е нашата резиденция, нашия Идрис, далеч от дома.

Гидеон се обърна към Софи.

— Готова ли сте за обучението?

Тя кимна. Те напуснаха стаята на групи — Гидеон и Софи се отправиха към залата за тренировки, а останалите тръгнаха към стълбището. Скръбният вой на Бриджет продължаваше да се разнася и Теса чу как Гидеон казва нещо на Софи за него, а след това Софи му отговаря, преди да са се отдалечили толкова, че тя да не ги чува повече.

На Теса й се струваше съвсем естествено да върви редом до Джем, докато слизаха по стълбите и минаваха под кораба на катедралата. Тя вървеше близо до него, но въпреки това не си говореха, можеше да усети топлината му, докосването на ръката му, докато излизаха навън. Слънцето щеше да залезе скоро. Небето бе започнало да се обагря в бронзовите отблясъци, които можеха да бъдат видени само по здрач. Сирил ги чакаше пред главния вход, толкова приличаше на Томас, че бе болезнено да го гледаш. Носеше дълга, тънка кама, която подаде на Уил, без да каже нищо; Уил я взе и я затъкна в колана си.

Шарлот се обърна и сложи ръка върху бузата на Теса.

— Ще се видим в склада — каза тя. — И косъм няма да падне от главата ти, Теса. Благодаря ти, че правиш това за нас.

Шарлот свали ръката си и тръгна надолу по стълбите, Хенри я следваше, а Уил вървеше след тях. Джем се поколеба за момент, а Теса, която си спомни за една друга нощ, когато той бе изтичал по стълбите, за да й каже довиждане, леко стисна ръката му.

— Масфа — каза тя.

Тя чу как той си поема въздух. Ловците на сенки влязоха в каретата; той се обърна и я целуна бързо по бузата, преди да се обърне и да изтича надолу по стълбите след другите; никой от тях не забеляза това, но Теса сложи ръка на лицето си, докато Джем се качваше последен в каретата, а Хенри се настани на капрата. Вратите на Института се отвориха и каретата изтрополя навън в падащия мрак.

— Да тръгваме ли, госпожице? — попита Сирил. Въпреки че много приличаше на Томас, Теса си помисли, че той не беше толкова стеснителен. Гледаше я в очите, когато говореше, а ъгълчетата на устните му сякаш бяха готови всеки момент да се извият в усмивка. Помисли си дали винаги единият от братята е по-спокоен, а другият по-избухлив, като Гейбриъл и Гидеон.

— Да, мисля, че можем… — Теса изведнъж замръзна на мястото си, с крак протегнат над стълбите. Беше смешно, знаеше го, и все пак. Бе свалила ангела с часовниковия механизъм, за да облече дрехите на Джесамин, а след това не го бе сложила отново. Не можеше да го сложи , Нат веднага би го познал, но мислеше да го пусне в джоба си, за късмет, само че бе забравила. Поколеба се. Не бе просто глупаво суеверие; ангелът два пъти бе спасявал живота.

Тя се обърна.

— Забравих нещо. Изчакай ме тук, Сирил. Ще отнеме само минутка.

Вратата на Института все още бе отворена; тя се втурна обратно по стълбите, мина през фоайето, а после по коридора, водещ към стаята на Джесамин, и когато стигна до нея замръзна на мястото си.

Коридорът към стаята на Джесамин бе същият, който водеше към стълбите за залата за тренировки. Бе видяла Софи и Гидеон да изчезват по него само няколко минути преди това. Само че не бяха изчезнали; още бяха тук. Светлината бе приглушена и се виждаха само сенките им, но Теса можеше да ги види съвсем ясно — Софи бе застанала до стената, а Гидеон бе хванал ръката й.

Теса отстъпи едно стъпало назад, сърцето й запрепуска в гърдите. Никой от двамата не я бе видял. Изглеждаха напълно погълнати един от друг. Гидеон се бе навел над нея и докато тихо й говореше нещо, нежно отмахна кичур коса от лицето й. Стомахът на Теса се сви, тя се обърна и възможно най-тихо се запромъква назад.

Небето бе станало още по-тъмно, когато тя излезе на стълбите. Сирил бе там и си подсвиркваше нещо; спря, когато видя изражението на лицето й.