Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Всички бяха вперили очи в нея. Джем бе единственият, който й се усмихна, когато тя премигна срещу светлината.

— Невероятно, наистина — каза Хенри. Ръката му докосваше леко предмета върху масата.

Теса, която се почувства неспокойно заради множеството очи, вперени в нея, се приближи към масата.

— Какво е това?

— Това е… адското устройство, изобретено от Хенри — каза Джем. — Идеята му е да разруши устройствата, които карат механичните създания да функционират.

— Завърта се ето така — и Хенри показа как трябва да се завърти долната половина на нещото в едната посока, а горната — в другата посока. — След това се хвърля. Добре е да се улучи такова място в автоматона, където то да се прикрепи. Предназначението му е да разстрои работата на механизма в тялото на автоматона и да направи така, че той да се разпадне на части. Може обаче да нарани и вас, въпреки че не сте механични създания, така че не трябва да се бавите, след като бъде активирано. Имам само две, ето защо…

Той подаде едното на Джем, а другото на Шарлот, която го взе и го закачи на колана си с оръжия, без да каже дума.

— Изпратихте ли вече съобщението? — попита Теса.

— Да. Сега очакваме отговор от брат ти — отвърна Шарлот. Тя разгъна един свитък върху масата, подпирайки ъглите му с медни зъбчати колела от някаква част, която Хенри бе оставил. — Това тук — каза тя — е карта, която показва къде, според твърденията на Джесамин, се срещат обикновено. Това е склад на „Минсинг Лейн“ някъде около „Лауър Темз Стрийт“. Някога е било фабрика за опаковане на чай на едро, която след това е банкрутирала.

— „Минсинг Лейн“ — каза Джем. — Центърът на търговията с чай. Както и на търговията с опиум. Много вероятно е Мортмейн да разполага със склад там — той прокара тънкия си пръст върху картата, очертавайки прилежащите улици: „Ийстчийп“, „Грейсчърч Стрийт“, „Лауър Темз Стрийт“, „Сейнт Суитинс Лейн“. — Странно място за Джесамин, все пак — каза той. — Тя винаги си е мечтала за романтика, да бъде представена в двора и да вдигне косата си нагоре за танци. А не за тайни срещи в някакъв опушен склад на пристанището.

— Направи това, което винаги е искала да направи — каза Теса. — Ожени се за човек, който не е ловец на сенки.

Устните на Уил се изкривиха в нещо като усмивка.

— Ако бракът й бе действителен, щеше да ти е зълва.

Теса сви рамене.

— Не изпитвам лоши чувства към Джесамин. Тя заслужава нещо по-добро от брат ми.

— Всеки заслужава нещо по-добро от него — Уил се пресегна под масата и извади оттам някакъв пакет, увит в плат. Той го разстла върху масата, като внимаваше за картата. Вътре имаше няколко дълги и тънки оръжия, върху всяко от които проблясваше руна, издълбана в острието.

— За малко да забравя, бях разпоредил на Томас да поръча това преди няколко седмици. Току-що пристигнаха. Тези тънки кинжали са много подходящи за нанасяне на удари по механичните създания.

— Въпросът е — каза Джем, вдигайки един от кинжалите и пробвайки острието му — как, когато Теса влезе вътре за срещата с Нат, да го наблюдаваме, без да бъдем забелязани? Трябва да сме готови и да се намесим начаса, особено ако видим, че той става подозрителен.

— Трябва да пристигнем първи и да се скрием някъде — каза Уил. — Това е единственият начин. И ще слушаме внимателно какво ще каже Нат.

— Принципно не приемам идеята Теса да бъде принуждавана да говори с него — промърмори Джем.

— Тя се справя много добре; бях свидетел на това. Освен това е по-вероятно той да се отпусне, ако се чувства в безопасност. Дори и да го хванем и Мълчаливите братя да се опитат да изследват мозъка му, Мортмейн може да е заповядал да му поставят блокажи, така че ще отнеме време те да бъдат премахнати.

— Мисля, че Мортмейн е сложил блокажи и на Джесамин — каза Теса. — Не мога да се докосна до мислите й, когато става въпрос за важни неща.

— В такъв случай вероятността да го е направил с Нат е още по-голяма — каза Уил.

— Това момче е доста лабилно — каза Хенри — и ще ни каже всичко, което поискаме. А ако не го направи, имам едно устройство…

— Хенри! — Шарлот бе сериозно обезпокоена. — Нали не работиш върху устройство за изтезаване?

— Ни най-малко. Наричам го дезориентир . Излъчва вибрации, които влияят на човешкия мозък и той престава да различава истината от измислицата — Хенри с гордо изражение протегна ръка към кутията си. — Той просто ще изпее всичко, което е в мозъка му, без да го е грижа за последствията…