Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Ако не можеш да го направиш — каза Джесамин, — значи не я обичаш истински.

— Ако тя ме помоли да го направя — каза Джем, — ще знам, че тя не ме обича истински.

Джесамин си пое дъх и се дръпна от него, сякаш я беше зашлевил.

— Ето какъв си бил — каза тя приглушено. — Винаги съм си мислела, че си много мил. Но ти си ужасен. Всички вие сте ужасни. Шарлот ме измъчваше с Меча на смъртните, докато не казах всичко. Какво още искате от мен? Вече ме принудихте да предам мъжа, когото обичам.

С ъгълчето на окото си Теса видя как Джем изви очи. В отчаянието на Джесамин имаше известна доза мелодраматичност, както във всичко, което тя правеше, но под това, под маската на обидена жена, прозираше самата Джесамин. Теса усети неподправения й страх.

— Знам, че обичаш Нат — каза Теса. — Както и това, че няма да успея да те убедя, че той няма да отговори на чувствата ти.

— Ти завиждаш.

— Джесамин, Нат не може да те обича. В него има нещо сбъркано, някаква част от сърцето му липсва. Бог ми е свидетел, че леля ми и аз се опитвахме да не обръщаме внимание на това, казвайки си, че това са момчешки глупости и лекомислие. Но той уби леля ни — каза ли ти това? Уби жената, която го бе отгледала, и след това се смееше пред мен на това. Той не е в състояние да изпитва състрадание, не е способен да изпитва чувство на благодарност. Дори и да го прикриваш, той няма да го оцени.

— А и вероятността да го видиш някога не е много голяма — каза Джем. — Ако не ни помогнеш, Клейвът няма да те освободи оттук. Ти и смъртта ще останете тук долу за вечни времена, ако проклятието не те съсипе.

— Нат ми каза, че ще се опитате да ме сплашите — каза Джесамин с прекършен глас.

— Нат ти е казал също, че Клейвът и Шарлот няма да предприемат нищо, защото са слаби — каза Теса. — Но това не се оказа вярно. Казва ти само това, което трябва да те накара да направиш това, което иска. Той ми е брат и аз ти казвам, че е лъжец и измамник.

— Искаме да му напишеш писмо — каза Джем, — с което да му кажеш, че си научила за таен план на ловците на сенки срещу Мортмейн и че искаш да се срещнеш с него тази вечер…

Джесамин поклати глава, придърпвайки грубото одеяло.

— Няма да го предам.

— Джеси — гласът на Джем бе изпълнен със съчувствие; Теса не можеше да си представи, че Джесамин ще му устои. — Моля те. Молим те само да спасиш живота си. Напиши това съобщение; кажи ни къде се срещате обикновено. Това е всичко, за което те молим.

Джесамин поклати глава.

— Мортмейн — каза тя. — Мортмейн ще ви победи. След това Мълчаливите братя ще бъдат сразени и Нат ще дойде да ме освободи.

— Много добре — отвърна Теса. — Надявай се това да се случи. Каза, че Нат те обича. В такъв случай той ще ти прости всичко, нали? Защото, когато един мъж обича една жена, той разбира, че тя е слаба. Че тя не може да издържи на мъченията, както би устоял той.

Джесамин издаде скимтящ звук.

— Той разбира, че тя е крехка и деликатна и лесно може да бъде убедена — продължи Теса и нежно докосна рамото на Джесамин. — Джеси, трябва да избереш. Ако не ни помогнеш, Клейвът ще узнае за това и те няма да проявят снизхождение към теб. Но ако ни помогнеш, Нат ще те разбере. Ако те обича… той просто няма да има избор. Да обичаш означава да простиш.

— Аз… — Джесамин поглеждаше ту към единия, ту към другия, бе като изплашен заек. — Би ли простил на Теса, ако тя постъпеше така?

— Бих простил всичко на Теса — твърдо каза Джем.

Теса не можеше да види изражението на лицето му, тя гледаше към Джесамин, но усети, че сърцето й подскочи леко. Не можеше да погледне към Джем, защото се страхуваше, че лицето й ще издаде чувствата й.

— Джеси, моля те — каза тя вместо това.

Джесамин мълчеше. Когато най-после заговори, гласът й бе тънък като конец.

— Предполагам, че на срещата ще се представиш за мен.

Теса кимна.

— Трябва да си облечена в мъжки дрехи — каза тя. — Когато се срещам с него нощем, винаги съм облечена като момче. Така е по-безопасно да се движиш по улиците. Той ще го очаква. — Тя вдигна глава, отмятайки назад сплъстената си коса. — Имате ли молив и хартия? — попита тя. — Ще напиша бележката.

Тя взе молива и хартията, които Джем й подаде и започна да пише.

— Очаквам нещо в замяна на това — каза тя. — Ако те не ме освободят…

— Няма да го направят — отвърна Джем, — докато не се потвърди, че информацията ти е точна…

— Тогава поне да ми дават по-добра храна. Храната е ужасна. Дават ми само овесена каша и сух хляб — тя свърши с писането и подаде бележката на Теса. — Момчешките дрехи, които обличах, са зад кукленската къщичка в моята стая. Внимавай, когато я местиш — добави тя и за момент отново бе предишната Джесамин, кафявите й очи гледаха високомерно. — Можеш да обличаш дрехите ми, ако искаш. Все още носиш само четирите рокли, които ти купих през юни. Жълтата е ужасно овехтяла. И ако не искаш някой да разбере, че са те целували в каретата, трябва да избягваш да носиш шапки с цветя, които се мачкат лесно. Хората не са слепи.